В продължение на шестдесет дни Националният музей на Прага ще бъде домакин на световна сензация: оригиналните фосили на Луси и Селам – едни от най-старите и редки човешки предци – ще бъдат изложени в Европа за първи път

За първи път една от най-известните вкаменелости в света идва в Европа. Вкаменелите останки на Луси, човешки прародител, живял преди 3,18 милиона години, са изложени в Националния музей в Прага, предоставяйки на посетителите уникална възможност да видят тези безценни реликви отблизо.

Луси, представител на вида Australopithecus afarensis (австралопитек), е кръстена на песента „Lucy in the Sky with Diamonds“ на Бийтълс, която многократно е звучала в лагера на археолозите, когато останките ѝ са открити през 1974 г. Тя е известна и с амхарското си име Динк'инеш, което означава „ти си чудесна“.

Официално означени като AL 288-1, останките на Луси са открити в Хадар, Етиопия, от палеоантрополога Доналд Йохансон. Откритието включва над 300 фосилизирани костни фрагмента – сред които части от черепа, таза, бедрената кост и зъби – представляващи около 40 процента от пълната ѝ скелетна структура.

Петр Велемински, ръководител на отдела по антропология на Националния музей, обяснява как Луси е променила разбирането ни за човешката еволюция:

„Въз основа на скелетните останки беше възможно да се определи, че тя вече е ходила на два крака. Докато горната част на тялото ѝ е била пригодена за катерене по дърветата, подобно на шимпанзетата, долната ѝ част е показвала характеристики, типични за рода Homo. Това откритие е било фундаментално за изучаването на човешката еволюция.“

Смята се, че Луси е починала на възраст между 11 и 13 години, което за нейния вид вече е било зряла възраст. От откриването си тя е била извеждана от Етиопия само веднъж – между 2007 и 2013 г. – за обиколка на музеи в САЩ. Сега, за първи път, тя ще бъде изложена в Европа.

Откритието на Луси и Селам предостави ключови прозрения за това как ранните човешки предци балансираха живота си между ходенето на два крака и катеренето по дърветата, обяснява Велемински:

„Доколкото знаем, размерът на мозъка им е бил подобен на този на шимпанзе. Можем да предположим, че са живели в социални групи, подобно на съвременните шимпанзета. Луси е била висока около един метър и десет сантиметра, тежала е около 30 килограма и е ходела изправена.“

Оригиналните костни фрагменти ще бъдат показани като част от изложбата „Човешки произход и фосили“, която се провежда от 25 август в продължение на около два месеца. Посетителите ще могат да видят и реалистична реконструкция на Луси, изобразена как яде листа от клон.

Някога смятана за най-стария известен прародител на човечеството, Луси губи тази титла през 1994 г. с откриването на Арди – женска, живяла преди 4,5 милиона години, също в Етиопия. Въпреки това Луси остава едно от най-важните и емблематични открития в изучаването на човешката еволюция.

Луси е част от нова изложба, озаглавена „Хората и техните предци“, която ни отвежда на пътешествие през милионите години човешка история. Тази изложба не е само за вкаменелости – тя разказва завладяващата история на целия човешки род, от първите хоминини, слезли от дърветата, до съвременните хора, чийто начин на живот, хранене и социални структури постепенно са се развивали. Можете да се насладите на редица уникални открития от чешка територия, както и на експонати от европейско значение.

Селам, чието име означава „мир“ на амхарски, са останките на двегодишно дете и половина, вероятно момиче, открито през 2000 г. близо до мястото, където е намерена Луси. През годините са разкрити около шестдесет процента от скелета ѝ, включително голяма част от черепа, което прави Селам една от най-добре запазените детски фосили на ранни хоминини. Нейното откритие позволява на учените да разберат по-добре развитието на австралопитеците от ранна възраст. И двете фосили се считат за ключови доказателства за човешката еволюция.

Изложбата е допълнително обогатена от хиперреалистични скулптури, създадени от френската художничка Елизабет Дейнес, която е реконструирала и Луси и Селам, давайки ви възможност да се вгледате в лицата на нашите предци.