Децата и тийнейджърите не могат да спрат да скролват – и това вреди на здравето им. Времето, което младите хора прекарват в социалните мрежи, се е увеличило повече от два пъти от 2010 г. насам – до около три часа на ден, алармира "Politico".

Над 1 от 10 тийнейджъри са показали признаци на проблемно и пристрастяващо използване на социалните мрежи през 2022 г. – включително затруднения при контролиране на употребата и симптоми на абстиненция, сочат данни на Световната здравна организация.

По настояване на експерти по обществено здраве европейските правителства обмислят нови мерки, за да държат младите хора далеч от телефоните – чрез политики за проверка на възрастта, кампании за повишаване на осведомеността и дори пълни забрани за достъп до социалните мрежи.

Франция вече обсъжда пълна забрана за лица под 15 години, докато Дания, Гърция, Испания, Италия, Нидерландия и други въвеждат нови ограничения.

Технологичните компании от своя страна прилагат мерки като възрастови ограничения на съдържанието, деактивиране на определени функции и допълнителни настройки за поверителност, но според експерти това не е достатъчно.

Някои специалисти твърдят, че социалните мрежи не са изцяло вредни – те могат да подпомагат социализацията.

„Някои технологии всъщност помагат за създаването на приятелства и близост“, казва Джесика Пиотровски, преподавател в Амстердамския университет и съветник на YouTube. Въпреки това нарастващите доказателства ги свързват с депресия, нарушения на съня и по-висока употреба на вещества.

„Трябва да има регулация и някакъв вид разплата за технологичните компании. Те вредят на децата и тийнейджърите, а нещо трябва да се направи“, категорична е Кадри Соова, директор на Mental Health Europe.

Последните години разкриха редица скандали, показващи, че технологичните компании не винаги поставят безопасността на децата на първо място. През 2021 г. бившата служителка на Meta Франсис Хауген изнесе документи, според които компанията е знаела за вредите върху психичното здраве на тийнейджърите, но е предприела малко действия.

Експертите са категорични, че настоящите регулации не са достатъчни. Те твърдят, че платформите са проектирани да създават зависимост – подобно на хазарта, тютюна и алкохола.

През юни здравните министри от ЕС приеха заключения, призоваващи държавите да въвеждат превантивни политики – като зони без екрани и цифрови ограничения в училищата.

Ключов регламент остава Законът за цифровите услуги на ЕС, който изисква социалните мрежи да прилагат „подходящи и пропорционални мерки“ за защита на непълнолетните. В момента Facebook, Instagram и TikTok са обект на разследване за нарушения.

Европейската комисия изготвя допълнителни насоки, които включват:

ограничаване на препоръчваното съдържание на база навици за сърфиране,

изключване на функции като „серии“ и потвърждения за четене,

задаване на по-високи нива на сигурност по подразбиране.

Но тъй като насоките не са задължителни, дебатът се измества към надеждни механизми за проверка на възрастта.

Според СЗО по-добро решение от пълната забрана са добре приложени системи за удостоверяване на възрастта, родителски контрол и програми за дигитална грамотност.

„Въпросът е не само дали да има забрана, а как да се приложи ефективна политика“, казва кипърският здравен министър Майкъл Дамянос.

Малтийският му колега Жо Етиен Абела допълва:

„Забраната е крачка в неизвестното. Но знаем, че има проблем – не можем да си позволим бездействие.“