Дейвид Роуч, певец и съосновател на хардрок групата Junkyard от края на осемдесетте, почина в петък след битка с рака. Групата обяви смъртта му в публикация в социалните мрежи в събота. Той беше на 59 години.

Според кампания за набиране на средства на GoFundMe, той е страдал от агресивен плоскоклетъчен карцином, който е засегнал главата, врата и гърлото му.

Само преди две седмици Роуч се ожени за съпругата си Дженифър

„След смела битка с рака Дейвид почина мирно снощи у дома, в любящите обятия на съпругата си“, се казва в изявлението. „Той беше талантлив артист, изпълнител, автор на песни и певец – но преди всичко всеотдаен баща, съпруг и брат.“

Макар и нишова група на претъпканата сцена на Сънсет Стрип в Лос Анджелис през 80-те години на миналия век, Junkyard се открояваха със своя дръзък блус-рок звук и байкърска визия. Те бяха по-близки до ранните Guns N' Roses – както музикално, така и визуално – и дори до The Black Crowes, които по-късно подгряваха Junkyard, отколкото до групи с грим и лак за коса като Poison или Warrant. А дрезгавият глас на Роуч – смесица от южняшки протяжен говор (той беше от Далас, Тексас), цигарен дим и много характер – беше тяхната движеща сила.



Junkyard се сформира в Лос Анджелис през 1987 г. с Роуч като фронтмен, Крис Гейтс на китара и за кратко с пионера на скейтборда Тони Алва на бас. Китаристът Брайън Бейкър, който по-късно ще свири в Bad Religion, се присъединява през 1989 г., когато групата издава едноименния си дебютен албум чрез Geffen – лейбъла, който по това време е дом и на съмишлениците им GN’R.

Въпреки че са по-скоро блус-рок група, отколкото хеви метъл, те бързо печелят популярност в шоуто Headbangers Ball на MTV с видеото към песента „Hollywood“ – история за отчаяние и блъсканица в един от най-митологизираните квартали на Америка.

„Вижте момчето на ъгъла / той е само на 12 години / всяка вечер е там и прави всичко възможно / за да продаде лакомствата си“, изхриптява Роуч в началото на песента.

„Това, което беше Холивуд за нас, когато всички живеехме там заедно“ – така Роуч описва песента в пресматериали към албума. „Проститутки, дилъри на крек на верандата. Не беше точно културен шок, но беше поучително преживяване.“