Показания на ключов свидетел по делото за катастрофата, при която загина 12-годишната Сияна взривиха съдебната зала в Плевенския окръжен съд. Очевидец, озовал се на мястото на трагедията минути след катастрофата, разказа как заедно с друг мъж се опитвали да помогнат на тежко раненото дете.

Разпитът на свидетели започна точно четири месеца след катастрофата, станала на 31 март край Телиш. В съдебната зала се явиха тези, които първи са били на мястото на трагичния инцидент. В разказите им личеше емоцията, която изпитват от картината, запечатала се в съзнанието им. Стана ясно, че случайно минаващи хора са направили всичко по силите си, за да помогнат и никой не е видял това да се е опитвал да направи подсъдимият шофьор на камион.

4 месеца след катастрофата бабата на Сияна се върна към черния за нея 31 март.

"Помня как тирът навлезе в нашето платно. Ние се мъчихме да отбием, отбихме това стана за секунди. Просто ни помете.

Въпрос: Шофьорът на тира какво направи?

Нищо не направи. Той не дойде да види какво става. Аз започнах да махам през стъклото. Дойдоха хора да ни помагат, шофьорът изобщо не дойде. Дано да има справедливост".

Въпрос: Какво бихте казала на този човек?

Че не е човек. Това. Друго не мога".

Твърденията на Стоянка Ламбева, че подсъдимият Георги Александров не е помогнал на пострадалите при катастрофата край Телиш бяха потвърдени от свидетелски показания, които съдът изслуша днес. Адвокат и лекар минути след катастрофата опитват да помогнат на Сияна, която лежи в скута на баба си на задната седалка на смазания лек автомобил. По време на разпита бабата на Сияна напусна съдебната зала, а бащата на момичето стоически изслуша разказа за последните минути от живота на дъщеря си.

"Аз съм потресен, нямам думи и не мога да разбера как е възможно един професионален водач, познавайки автомобила си и пътя – в дъжд да се движи така и да причини такива тежки наранявания на едно дете", каза Николай Попов, баща на Сияна.

Подсъдимият Георги Александров отказа да дава обяснения на този етап от делото. Попита само един от свидетелите дали е видял, че е дал аптечката от товарния камион на хората, които се опитвали да помогнат. Получи отрицателен отговор.

Сред разпитаните бяха и двама шофьори на тежки камиони. Те заявиха, че в този участък на пътя, когато пътуват с товар винаги намаляват скоростта до 50-60 километра в час, за да са сигурни, че няма да изпуснат контрол върху тежката машина.