Сред основните критики са:
Въвеждането на санкции за "средна скорост" – според института, понятието е неясно и създава условия за правен произвол, тъй като в закона не е указано къде, как и от кого ще се определят участъците за контрол, нито как ще се изчислява допустимата скорост при различни ограничения по трасето.
Правото на общините да поставят собствени камери и да прибират 50% от глобите – според становището това превръща пътната безопасност в доходоносен бизнес, при който стимулът е да се налагат повече санкции, а не да се предотвратяват нарушения.
Проблемите с електронните фишове – вместо да бъде изчакано решението по тълкувателното дело № 4/2023 г. във ВКС и ВАС, законодателят добавя ново неясно наказание към вече доказано спорната правна уредба.
"Тези промени не са за безопасност. Те са за пари и за удобство на администрацията. Докато никой не носи отговорност за лошите пътища, липсващата маркировка и неадекватната сигнализация, вината ще продължава да се прехвърля единствено върху шофьора.", се казва в становището. Според Института, връщането на закона за ново обсъждане е необходимо в името на правовата държава и реалната борба за безопасност по пътищата.