Националният съвет на главните медицински сестри към Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) е с ново ръководство. Начело на него застана Стоянка Калчева заедно с петима заместници. Новото ръководство бе избрано на събрание на консултативния орган към БАПЗГ, което се проведе вчера в Стара Загора.

Стоянка Калчева е главна медицинска сестра в УМБАЛ "Пълмед" в Пловдив. За нейните заместнички бяха избрани Жанета Стоянова, главна сестра във ВМА – Варна, Мария Тодорова, главна сестра в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ в София, Станка Ножделова, главна сестра в ЦКОДУХЗ в Стара Загора, Ренета Петкова, главна сестра във ВМА – Сливен, и Йорданка Минекова, главна сестра в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ във Велико Търново.

По време на събранието главните сестри обсъдиха основните проблеми в здравеопазването, с които се сблъскват всекидневно, както и възможните решения. Всички присъстващи бяха единодушни, че най-големият бич за системата е кадровият дефицит. Това е основно предизвикателство както в държавните и общинските болници, така и в частните лечебни заведения и в извънболничната помощ.

Липсата на медицински сестри затруднява съставянето на графици в лечебните заведения, което води до невъзможност за ползване на отпуски, а много от работещите се трудят на поне две места. Често на щатове се назначават специалисти без необходимата квалификация и умения, което е в разрез с действащото законодателство, стана ясно по време на срещата.

Това се отразява негативно върху качеството на здравните грижи. „В нашата болница липсват 37 сестри и тяхната работа се поема от колегите. Не можем да очакваме качество на грижите, когато една сестра обслужва 40 болни“, даде нагледен пример една от главните сестри.

Друг ключов проблем, който професионалистите по здравни грижи засегнаха, бе моделът на финансиране на болничната помощ. Заплащането от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на база случай поставя медицинските специалисти в ролята на хора, които трябва да напълнят лечебните заведения с пациенти. Това опорочава добрата медицина и възпрепятства извършването на превенция и профилактика.

Увеличението на заплатите в сектора е необходимо, но не може само по себе си да реши структурните проблеми, категорични бяха главните сестри. Според тях единственият изход от задълбочаващата се криза в здравеопазването е цялостна реформа, включваща въвеждането на ясни правила за качество и нов модел на финансиране – нещо, за което от години настоява и БАПЗГ.

Част от тази промяна трябва да бъде и приемането от Министерството на здравеопазването на медицинския стандарт по здравни грижи, който съсловната организация вече е изготвила. Той предвижда залагане на критерии за минимален брой медицински сестри в болничната помощ, съобразени със спецификата на всяко отделение или клиника. Това ще наложи преструктуриране на болничната помощ и намаляване броя на лечебните заведения, така че да се покрият изискванията за кадрова обезпеченост и качество.

„Не може в страната да има 400 болници при 50% използваемост на леглата в почти всички от тях. Приемането на стандарт по здравни грижи ще регулира болничния сектор и ще осигури качество на предоставяните услуги“, каза Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество към БАПЗГ.

За да не се травмира системата с шоково намаляване на броя лечебни заведения, БАПЗГ предлага да се въведе гратисен период за привеждането им в съответствие с изискванията на стандарта. В рамките на 3 месеца след влизането в сила на документа ще бъде извършен анализ на наличните кадри, а до една година – дългосрочен план за набавяне на липсващите специалисти или преструктуриране.

От БАПЗГ предлагат в рамките на 5 години да се допуска до 30% отклонение от стандарта, а за 10 години – до 10%. Предвижда се и до 20% от специалистите в болниците да могат да бъдат заместени от здравни асистенти или болногледачи с необходимото обучение, което организацията провежда.

Успоредно с усилията за приемане на стандарта, БАПЗГ работи по изготвяне на ръководства за добра медицинска практика за всяка специалност, предназначени за професионалистите по здравни грижи.

„Тези документи ще осигурят нужните правила за качествени здравни грижи както в болничната, така и в извънболничната помощ, и ще поставят началото на цялостна реформа в сектора“, каза Диана Георгиева, председател на БАПЗГ. Приемането им обаче зависи от Министерството на здравеопазването и волята на управляващите партии.