През 2024 г. специални разузнавателни средства (СРС) са прилагани спрямо 2 410 лица, показват данните от годишния доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. В сравнение с 2023 г., броят на наблюдаваните граждани е намалял със 83, въпреки че исканията за прилагане на СРС са се увеличили с 173 и достигат 4 513.

Съдиите са постановили 774 отказа, като основен мотив за това е недостатъчна обоснованост на исканията от страна на наблюдаващите прокурори.

От Бюрото уточняват, че не са изисквани, разрешавани или прилагани СРС по отношение на магистрати.

През отчетната година са постъпили 48 сигнала от граждани за предполагаемо неправомерно използване на СРС. По 34 от тях са извършени проверки, които не са установили нарушения, а по останалите 14 не е осъществена проверка поради несъответствие със законовите изисквания.

Според данните, най-често СРС са използвани в хода на разследвания за организирани престъпни групи, трафик на наркотици, кражби, измами, престъпления срещу митническия режим, акцизни стоки и трафик на хора.

Отчетът посочва, че над 86% от исканията за прилагане на СРС са инициирани от МВР и прокуратурата.

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства отбелязва продължаващи нарушения при подготовката на искания за СРС. Чести са случаите на недостатъчна конкретика относно връзката на наблюдаваното лице с твърдяната престъпна дейност, неясни мотиви за избраните оперативни средства или пропуски при посочването на отговорните служители.

В доклада се акцентира и върху съхраняването на веществени доказателствени средства в структури на МВР, ДАНС и прокуратурата, които не се използват за нуждите на наказателния процес. Това, според Бюрото, създава риск от неправомерна употреба на СРС и нарушаване на конституционно гарантирани права на гражданите.

За предотвратяване на подобни злоупотреби, от Бюрото предлагат създаване на ред и условия за унищожаване на веществени доказателствени средства, за които вече няма необходимост от съхранение.