Президентът Румен Радев изпрати писмо до ръководителите на европейските институции и на страните членки на ЕС по повод приетия проект на доклад от Комисията по външна политика на ЕП за напредъка на Република Северна Македония в процеса на европейска интеграция.

Предвиденото гласуване на проекта на този доклад в Комисията по външна политика на ЕП на 4 юни т.г. бе отложено и се проведе днес (бел. ред. вчера). В рамките на днешното гласуване бе направено устно предложение за добавяне на пояснението „модерна“ /в смисъл съвременна/ пред македонската идентичност и език, което за съжаление не бе допуснато за гласуване след старателно подготвени процедурни ходове.

От самото начало казусът с този доклад предизвика вълна от негодувание и критики в България срещу действията и подходите при неговото изготвяне. Притеснителен е фактът, че уважавана институция каквато е Европейският парламент, се произнася по категории от морално естество или специфично науча насоченост като „идентичност“ и „език“, в отсъствие на юридическо основание и на съответни компетенции. Подобни отпратки към „език и идентичност“ без конкретно определение крият риск от свободни тълкувания, които югозападните ни съседи вече правят с претенциите си за „многовековната македонска идентичност“.

Смущаващи са обстоятелствата около подготовката на доклада, след като стана известно, че текстът му е изтекъл в РСМ и министър-председателят на тази страна публично се похвали, че Скопие е работило съвместно с евродепутати месеци наред и е повлияло върху някои от тезите в него. Недоумение предизвикаха и множеството нерегламентирани срещи на докладчика Вайц с политици и експерти от РСМ /обявени едва след подаване на публичен сигнал за нередности в хода на подготовката на доклада/. Такива проверки за съ-докадчика изобщо няма. Разкритията повдигат редица въпроси относно интегритета и прозрачността в работата на определени европейски депутати и административни служители.

Приветствам решението на Европейския парламент да отхвърли претенциите за „многовековната македонска идентичност“ и да не допусне нови опити за прокарване на етноцентричния националистически наратив на управляващите в Скопие. Подобен подход се конфронтира както с другите етнически общности в РСМ, така и с двата милиона български граждани /които са и граждани на ЕС/ с етнически произход от територията на днешна Северна Македония.

Същевременно антибългарската кампания в РСМ върви с неотслабващи темпове. Недопустимо е държава кандидатка за членство в ЕС и шумно рекламираща, че е постигнала отдавна всички критерии за членство, да осъществява съдебно преследване на открито самоопределящите се като българи свои граждани. Страната ни отдавна информира европейските институции за натиска и дискриминацията, на която са подложени българите в РСМ. Местният съд отказва да заведе обосновани дела срещу извършителите на подобни деяния, гарантирайки тяхната безнаказаност. Съвсем наскоро местният българин Люпчо Георгиевски, председател на заличеното сдружение Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля, бе осъден в РСМ по абсурдното обвинение за разпространение на омраза, ксенофобия и дискриминация. Една от поправките, които нашата страна предложи към приетия днес проект на доклад бе и във връзка със случая „Георгиевски“, но за съжаление тя също остана извън полезрението на европейските депутати.

България остава ангажирана с всички елементи от европейския консенсус от 2022г., чието изпълнение е единствената възможност за европейска интеграция на югозападната ни съседка.

Досегашните опити да се мотивират управляващите в Скопие чрез отстъпки от този консенсус, не водят към желания резултат. Напротив, управляващите в Скопие все по-открито демонстрират, че няма да се съобразят с този трудно постигнат компромис, приет и от РСМ, което означава, че всъщност нямат намерение да реализират европейската интеграция на страната.

Моля, приемете моите уверения, че България няма да приеме подмяна на трудно постигнатия европейски компромис. Правата на българите в РСМ не могат да бъдат обект на политически договорки.

Укрепването на доверието в европейските институции, особено във време на кризи, е наш общ дълг и разчитам на Вашето съдействие за това.