На 23 юни отбелязваме годишнина от един от най-тежките инциденти по Черноморието ни за последните десетилетия.

На 23 юни (понеделник) с церемония по полагане на цветя Варна ще отбележи 48 години от потушаването на пожара на танкера „Ерма“ на Пристанище Варна. Събитието ще се състои от 10:00 ч. на паметната плоча с името на генерал-лейтенант Илия Дончев - началник на централно управление „Противопожарна охрана“ – МВР, в градинката до жп гарата във Варна.

В отбелязването на годишнината са поканени да участват ветерани от проведената спасителна операция през лятото на 1977 година, които ще разкажат своите спомени за събитието. Организатор на проявата е Община Варна, а съорганизатор Регионален исторически музей – Варна.

През 1977 г. пожар избухва на танкера „Ерма", който се намира във варненското пристанище. На кораба има хиляди тонове нефт, а гасенето на пожара продължава почти цяло денонощие.

Варна е била заплашена от унищожителен взрив, който, според специалисти, е щял да помете всичко на 2 километра разстояние.

На 22 юни танкерът Ерма пристига във Варна с над 18 тона висококачествен либийски нефт. За едно денонощие са разтоварени близо половината.





На 23 юни в 17,35 на кораба се чува мощна експлозия, съпроводена със силен пожар. По късно ще стане ясно, че той е предизвикан от внезапно възникнала повреда в спомагателен генератор на танкера. При взрива в машинното отделение загиват механикът Александър Бонев и огнярят Никола Николов.

На борда е само една трета от екипажа, извършващи рутинни разтоварни операции. След първия взрив моряците панически напускат кораба, но старши помощник капитанът, с помощта на двама моряци, успява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата магистрала.

Корабът остава без осветление, унищожени са пожарните и отводнителните помпи. Полупълният танкер се превръща в куп горящ и трещящ метал.

„Ерма" гори на първо кейово място на нефтеното пристанище. Недалеч на брега се намират няколко огромни цистерни с нефтопродукти на "Петрол". Зад кърмата на горящия кораб има друг танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите има много цистерни с неизвестни количества и различни по състав нефтопродукти, спомня си капитан Никифор Герчев, тогава началник на аварийно-спасителния отдел към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата.

Денят е горещ като днешния. В този момент малцина осъзнават, че над Варна е надвиснала изключително сериозна опасност. Хората по улиците не разбират накъде и защо са се засилили с вой множество пожарни автомобили. Зрителите на червенокръстки филми в Спортна зала само се досещат, че има нещо тревожно, когато се прекъсва прожекцията, за да се помолят всички лекари и друг медицински персонал, да се явят веднага на работните си места.

Първи предприемат действия пожарникарите, които са вече на мястото само 10-15 минути след оповестяването им. Пожарът обхваща цялата кърмова част, от единия борд влекачите поливат туловището на горящия танкер, а от другата страна екип от пожарникари се опитва да гаси от брега. В първите няколко часа резултат от гасенето няма.

Полковникът от резерва Цанко Ганев е един от хората, прекарали близо 24 часа в борбата с пламъците. По онова време е бил старши лейтенант, заместник-началник на Втора варненска противопожарна служба. Той е един от първите огнеборци, стъпили на борда на горящия танкер.

„Безстрашни хора няма. Изпитвах смущение и опасността я чувствах, защото на 2 метра от мен имаше взривове. Няма обаче къде да отидеш. Мислех си, сега ако има взрив, умея да плувам добре, все ще изплувам до брега. Но веднага ми идва на ума - къде ще плувам, то всичко ще гори. Така че нямаше накъде да се отива", споделя 72-годишният днес бивш огнеборец.

Мащабите на бедствието са застрашително големи и всички възможни сили и средства са призовани да се включат в борбата с възникналото бедствие. Спасителният кораб "Нептун" по това време е ангажиран с осигуряване безопасността на най голямата ежегодна ветроходна регата с чуждестранно участие и се намира край Несебър. Веднага му е наредено да изостави 100-тината ветроходни яхти и с пълен ход да се отправи към Варна.

Стига се и до рискования план на два 100-тонни кран-платформи да се натоварят противопожарни коли и така да се приближат непосредствено до борда на „Ерма". Това става под канонада от взривове от горящото и пушещо туловище на танкера.

След серията от взривове „Ерма" опира дъното и безплодни се оказват опитите да бъдат срязани котвените вериги. Тогава става мощна експлозия. Процесът става неуправляем. Всички плавателни съдове са евакуирани от порта. Тогава от София със самолет пристига началникът на националната Противопожарна охрана.

Появата на генерал Илия Дончев и неговият личен пример вдъхват кураж на останалите и създава условия за организирано осъществяване на операцията по загасяване на пожара. Прокрадва се надеждата, че нощта няма да свърши трагично за града.

На сутринта в действие влизат и водолази, които трябва да изпълнят сложна мисия в горивния танк. Нужни са двама, но няма желаещи. След жребий късите клечки изтеглят Веселин Димов и Пламен Димов. Те атакуват газьоления танк отвътре и успешно запушват цепнатините, подхранващи непрекъснато "нафтовата печка" - огнището на пожара.

По време на операцията е изразходено цялото количество пенообразовател на пожарните служби на областите Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Бургас. До окончателното потушаването на пожара в следобеда на 24 юни педантично броените взривове от Бреговия щаб са 91.

След като си тръгва от местопроизшествието, огнеборецът Цанко Ганев забелязва, че подметките на обувките му ги няма. „Не съм чувствал никаква болка. Само че отдолу ходилата ми бяха станали като на бебе червени. Шегувахме се после с колегите, че никога повече няма да се изпотяват", разказва той.

По чудо няма сериозно пострадали при операцията по ликвидиране на пожара. Според полковника от резерва Цанко Ганев обаче, стресът по време на пожара се е отразил на някои от огнеборците и в следващите 3 години са починали 9 от офицерите, участвали в операцията.

9 дни след инцидента „Ерма" е преместен от мястото на инцидента. Никога повече танкерът не вижда открито море и отива за резервни части.

След случая с „Ерма" в страната идват представители на пожарните служби от тогавашните социалистически страни, за да се запознаят с опита ни за успешната ликвидация на инцидента. Анализите показват, че при евентуално взривяване на товара на танкера е щяло да бъде пометена всичко в радиус от 2 километра.

Според о.р. полковник Цанко Ганев, евентуалният взрив на „Ерма" е можел да нанесе щети в целия Варненски залив, а в града е можел да стигне чак до сградата на театъра.

Специалистите казват, че надеждата за овладяване на пожара на „Ерма" е била малка, тъй като в световната практика са известни само няколко случая на спасен танкер. А случаят „Ерма" остава в историята като единственият, при който горящ танкер е загасен на територията на пристанище.

Днес, десетки години след случая „Ерма", част от героите в него не са между живите. А спасяването на „Ерма" спокойно може да се определи като спасяването на Варна.