Докато най-бедната страна в Европейския съюз – България, се готви да стане 21-вият член на еврозоната, икономическият двигател на блока – Полша – изглежда по-далеч от всякога от приемането на общата валута, пише Politico.

Очаква се Европейската централна банка в сряда да даде зелена светлина на България за присъединяване към еврозоната от началото на 2026 г.

Въпреки вътрешнополитическите си противоречия, София от години демонстрира последователност в стремежа си към еврото – с валутен борд, обвързващ лева с еврото още от 1999 г., с участие в банковия съюз от 2020 г. и изпълнение на изискванията за членство, отбелязва изданието.

Но докато България се стреми към членство, Полша – кандидат, когото всички в еврозоната биха приветствали – демонстрира липса на интерес. След оспорваната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в неделя, изгледите за присъединяване изглеждат още по-слаби.

Полша бележи три десетилетия непрекъснат икономически растеж, фондовият ѝ пазар е във възход, а БВП на страната се очаква да нарасне с 3,2% тази година, според МВФ – далеч над прогнозираните 0,8% за еврозоната. Въпреки това реален напредък към приемането на еврото липсва.

Макар членството в еврозоната да е задължителна стъпка за всяка страна от ЕС, Полша открито демонстрира нежелание. Дори след завръщането на проевропейското правителство на Доналд Туск през 2023 г., управляващите продължиха да твърдят, че страната не е готова за еврото.

С избирането на Навроцки перспективата изглежда още по-мрачна. Новият президент е открит противник на общата валута. В публикация в X той заяви: „Лично съм против премахването на полската валута. Гласът за мен е и глас за злота и нашия суверенитет.“

Навроцки ще разполага и с правомощие да налага вето на закони – инструмент, който вероятно ще използва срещу либералното правителство на Туск, което няма мнозинство от три пети в парламента, необходимо за преодоляване на президентско вето. Туск дори вече свика вот на доверие в парламента заради опасения, че президентът ще блокира реформите.

Допълнително усложнение е общественото мнение: макар малко над половината поляци да подкрепят евентуалното приемане на еврото, близо 70% смятат, че страната не е готова за тази стъпка.

Еврозоната може и да желае Полша в редиците си, но при настоящите обстоятелства ще се наложи да почака – вероятно дълго.