В седем от 27-те европейски държави е отчетено понижение на реалните доходи след данъчно облагане през 2024 г. спрямо предходната година. Засегнати са Италия, Естония, Чехия, Франция, Гърция, Белгия и Испания, като спадът засяга средностатистическия неженен работник без деца, показва анализ на Euronews.

Реланият доход след данъци отразява парите, с които човек реално разполага за харчене или спестяване след приспадане на данъци и отчитане на инфлацията.

В Италия средната работна заплата е нараснала с 3,9% през 2024 г., което, при инфлация от 1,2%, би трябвало да донесе реално увеличение от 2,7%. Вместо това реалните доходи намаляват, тъй като средната данъчна ставка, включваща подоходен данък и осигуровки, е скочила със 7,5%.

В Естония и Чехия също се наблюдава увеличение на средната лична данъчна тежест с над 4,5%, което изпреварва растежа на реалните заплати. В Естония причината е премахването на част от данъчните облекчения, докато в Чехия – повишението на социалните вноски.

Франция също попада в групата с негативна тенденция – реалните заплати там са се увеличили с едва 0,7%, докато данъчната тежест е нараснала с 1,7%.

За разлика от горните примери, в Португалия, Великобритания и Турция работниците са отбелязали ръст в реалните доходи след данъци.

В Португалия средната лична данъчна ставка е намаляла с 8%, докато реалните заплати са се увеличили с 4,7%.

Във Великобритания се отчита спад от 8,7% в средната данъчна ставка при реален ръст на заплатите от 1,6%. В Турция, макар че данъчната тежест се е повишила с 3,9%, увеличението на реалните заплати с 15,5% е компенсирало ефекта. Там обаче има съмнения относно точността на инфлационните данни.

Какво всъщност значи „реален доход след данъци“?

Това е доходът, който човек реално получава „в ръка“, след като бъдат приспаднати данъците и се вземе предвид инфлацията. Ако той намалява, покупателната способност спада.

Според експерти така нареченото „пълзене на данъчните групи“ – ефект, при който инфлацията бута хората в по-високи данъчни групи, е основна причина за намаляване на реалните доходи. Това се случва дори когато номиналните заплати растат.

Индексирането на подоходното облагане и социалните вноски спрямо инфлацията може да смекчи този ефект и да защити доходите на работниците, смятат специалистите.