Средната работна заплата в частния сектор в България расте значително по-бързо в сравнение с тази в обществения. Извънредният труд все по-често се превръща в основен фактор за по-високото възнаграждение в някои нискоквалифицирани професии – изкривявайки реалната представа за стойността на труда. Това показва новият анализ на КНСБ, представен днес от президента на конфедерацията Пламен Димитров, вицепрезидента Тодор Капитанов и главния икономист Любослав Костов.

„В публичното пространство се внушава, че КНСБ защитава само нискоквалифицираните работници. Това не отговаря на истината“, заяви категорично Пламен Димитров.

Според него в основните заплати ясно личи съответствие между квалификацията и възнаграждението. Разликите идват от извънредния труд, който често е натрупан до нива, които изкуствено увеличават брутната заплата.

По данни на КНСБ, средната брутна заплата в частния сектор е достигнала 2467 лв., докато в обществения – 2373 лв. Частният сектор успява по-успешно да компенсира инфлацията. Според Димитров, общественият сектор трябва спешно да навакса, ако иска да остане конкурентен.

Кои са най-силно засегнатите сектори?

Образование:

В средното образование средната основна заплата на учител е 2283 лв., а брутната – 2893 лв. Само за три години допълнителните средства за сектора достигат 1,3 млрд. лв.

Във висшето образование основната заплата на асистент-доктор в София е 2600 лв., а средната брутна – 3650 лв., т.е. началното възнаграждение представлява 71% от брутното.

Здравеопазване:

Заплатите на медицинските сестри остават подценени – основната е 1749 лв., а средната брутна – 2910 лв. Разликата идва основно от извънреден труд. При лекарите основната заплата е 2332 лв., а брутната – 2910 лв.

Държавно управление:

Допълнителните средства за заплати са се увеличили с 690 млн. лв. за три години, но възнагражденията все още изостават.

КНСБ предупреждава за готовност за стачни действия в поне четири-пет сектора. Вече тече подписка за ефективна стачка в БНТ. „Хората не ги интересува еврото, интересува ги как ще си платят сметките“, каза Димитров.

На 2 юни предстои заседание на отрасловия съвет в Министерството на здравеопазването. Там трябва да се обсъди национален колективен договор и нови стартови нива на заплати. Димитров подчерта, че при лекарите има увеличение от 45%, но при сестрите то е само 16% – „недопустимо ниско“.