Уважението не е лукс, а необходимост. То е основа за всяко здравословно работно място – като въздуха в офиса: не се вижда, но без него всичко започва да тежи. И въпреки че всички го заслужаваме, не всеки го получава.

Понякога то не идва под формата на обидни думи, а чрез мълчание, подценяване или игнориране.

Невидимите форми на неуважение – прекъсвания, присвиване на очи, недоволни погледи, отхвърлени идеи, пренебрегване в разговори или липса на признание за положения труд – са също толкова изтощителни, колкото откритата враждебност. И когато ден след ден се налага да се бориш за вниманието и признанието на колегите си, не след дълго започваш да се съмняваш в собствената си стойност.

Но изход има. Ето няколко стратегии, които могат да ти помогнат да се справиш с липсата на уважение:

1. Постави граници

Ако колега те прекъсва системно или омаловажава идеите ти, спокойно, но категорично заяви: „Бих искал(а) да довърша мисълта си.“ С времето хората започват да се съобразяват, когато усетят, че няма да им позволиш да преминават границите ти.

2. Бъди ясен(на) и конкретен(на)

Вместо да натрупваш обида, когато почувстваш неуважение, назови поведението: „Когато не получавам обратна връзка, се чувствам пренебрегнат(а). Това ми пречи да се подобрявам.“ Честният диалог често отваря очи.

3. Потърси съюзници

Понякога се усещаш сам(а) в борбата. Намери поне един колега, с когото можеш да обменяш мисли и подкрепа. Не е нужно всички да те уважават, за да си уверен(а) в себе си – понякога стига само един глас, който казва: „Ценя те.“

4. Овладей езика на тялото

Начинът, по който стоим, говорим и гледаме, издава много. Изправена стойка, стабилен тон и директен поглед комуникират увереност и излъчват авторитет, дори когато отвътре се чувстваш разколебан(а).

5. Не се самосаботирай

Когато започнеш да вярваш, че не заслужаваш уважение, ти несъзнателно започваш да го изискваш по-малко. Напомняй си: неуважението към теб не е твоя вина, а проблем на отсрещната страна.

6. Документирай случващото се

Ако ситуацията е сериозна и се повтаря, води записки. При нужда можеш да се обърнеш към HR или по-висшестоящ, подкрепен(а) с факти, а не само с емоции.

Да се бориш за уважение не е каприз. Това е начин да покажеш, че вярваш в себе си. Защото когато се уважаваш сам, започваш да очакваш същото и от света. И колкото и да е трудно – заслужава си.