На книжния пазар се появи ново заглавие с морски привкус – сборникът с разкази „Адмиралски ефекти“ от капитан I ранг от запаса Валентин Димитров. Книгата събира 46 истории от военноморския живот, обединени в две части – „В минало свършено“ и „В сегашно историческо“, които проследяват живота във флота преди и след 1990 г.

Разказите с лек хумор и самоирония описват абсурдни, но реални ситуации от делника на българския военноморски флот. Терминът „адмиралски ефект“ напомня на Закона на Мърфи и олицетворява онези непредвидими и комично-поучителни случки, които бележат службата на моряците – от матроса до адмирала.

Действието се развива основно във Варна и знакови флотски локации – Адмиралтейството, Морската база, „Лъджата“, корабите, подводниците и дори Средиземно море. Книгата е посветена на хората зад пагоните – мислещи, чувстващи, понякога гневни, но винаги отдадени на морската служба.

Ако за военноморския читател разшифроването на заглавието не е чак толкова необходимо, то за всички други е задължително. „Адмиралският ефект“ е ситуация, която е еднотипна с проявленията на Закона на Мърфи или с несполуките на родния карък Марко Тотев. Ако според една шеговита дефиниция корабът е сложно инженерно-техническо съоръжение, чиято главна цел е да се запали или до потъне, то военният моряк е много по-сложно органично „съоръжение“.

Той е в центъра на координатна система с три оси – стихия, техника, хора. Всяка от тях, особено последната, е непредсказуема. Каквато и подготовка, опит, старание да съпътстват службата на военния моряк, все някога, добре че е рядко, той се оказва автор, потърпевш или поне свидетел на малки или по-големи адмиралски ефекти.

По своята природа адмиралският ефект е неочакван и нетипичен, неговият резултат е песимистично-хумористичен и градивно-поучителен.

Героите на разказите много рядко имат имена, защото са обобщения, зад които по прякор, длъжност или ситуация наднича някой познат военен моряк, предимно офицер, от различни структурни елементи на флотския организъм. Канава на повествованието е историята, промените, трудният делник на ВМС, то се опитва да бъде на вълната на моряшката мъдрост, разчита на аксиомата, че самоиронията е висша интелигентност.

В съответствие с прилагателното в заглавието в повече от половината от разказите адмиралът е главен или второстепенен герой, но това не е самоцел на автора, а произтича от същността на адмиралския ефект. „Адмиралът“ с такъв или с друг, дори с матроски пагон, е метафора на командира, началника, старшия, на онзи, който в повечето случаи предизвиква ефекта.

Книгата има варненски адрес – действията се развиват в Адмиралтейството, Военноморска база Варна, Морското училище, на „Лъджата“, на надводните кораби и подводниците, морската авиация, в града и на морската гара, в Двореца „Евксиноград“, в Средиземно море, в Севастопол…

По-важното е, че във всичките аспекти на „адмиралския ефект“ са хората, от матроса до адмирала, които, освен че служат, мислят, обичат, радват се или се гневят, търпят или красят своята съдба. За тях разказва тази книга.