"Нека цяла България да дойде в неделя 13ч. 13.04.25 Цветница пред храм паметника св. Александър Невски в София.
Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на смъртта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията.
Нека бъдем с нея и на Лазаров ден. Тя беше и лазарка.", казва Николай Попов и споделя:
Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро!
Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад….не и се карах.
Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца Сияна правеше малки красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз и майка и! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда…тя беше Ангел на земята.
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв. може би и оставаше левче…..С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца.
Така и си отиде, правейки добро….
В фаталния ден имала важна поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца….
Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната не можеше да и откаже. Той живееше за нея…..
Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него…, баба и до нея на задната седалка….да я пази…..така бдят над нея от бебе…..всички слагат коланите.
Дядо е стриктен водач и много внимателен….все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен когато се вози с него….
Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно….но уви…няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.
Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо и спира и отбива…да е карал с 40-50 км/ч….
С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално….Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече…..
Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога…не е било бързо.
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай…диша до входа и там душата и отлита към небето.
За дядо и се борят колегите му, в началото е в съзнание….иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път….разбрал е, че Сияна неговото слънце е пострадала тежко….
В това време майка и ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си казах щастлив съм, че сме живи и здрави…..Умрях….така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа…
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.
Ще умирам и ще ставам още много време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме.
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди!
Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад….не и се карах.
Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца Сияна правеше малки красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз и майка и! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда…тя беше Ангел на земята.
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв. може би и оставаше левче…..С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца.
Така и си отиде, правейки добро….
В фаталния ден имала важна поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца….
Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната не можеше да и откаже. Той живееше за нея…..
Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него…, баба и до нея на задната седалка….да я пази…..така бдят над нея от бебе…..всички слагат коланите.
Дядо е стриктен водач и много внимателен….все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен когато се вози с него….
Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно….но уви…няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.
Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо и спира и отбива…да е карал с 40-50 км/ч….
С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално….Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече…..
Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога…не е било бързо.
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай…диша до входа и там душата и отлита към небето.
За дядо и се борят колегите му, в началото е в съзнание….иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път….разбрал е, че Сияна неговото слънце е пострадала тежко….
В това време майка и ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си казах щастлив съм, че сме живи и здрави…..Умрях….така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа…
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.
Ще умирам и ще ставам още много време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме.
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди!




Новини - теми












Средната продължителност на живота в България се увеличава
ВиК авария затвори ул. „Ген. Колев“ – промяна по маршрут на автобус № 13
Варна посреща 2026 година с Ищар, C-Block, БТР и празничен концерт до 2 часа през нощта
Защо руската салата е неизменна част от Нова година за много поколения
Община Варна с превантивни мерки срещу заледяване на улиците
„Каолин“ ЕАД ще бъде новият концесионер на находище „Срем“
България открива пазара на държавни ценни книжа за непрофесионални инвеститори
Джордж Клуни и семейството му получиха френско гражданство
Какво ще бъде времето утре
Русия заяви, че вчера Украйна е атакувала Москва с дронове
Хонконг ще посрещне 2026 г. без традиционните фойерверки
Прогноза за времето - 31 декември
Безплатен градски транспорт във Варна в новогодишната нощ
Синята и Зелената зона във Варна няма да работят до 4 януари
Германците трябва да работят повече, призова президентът на „Дойче банк“
Александър Николов беше избран за втори най-добър волейболист в света за 2025
Урсула фон дер Лайен: Еврото ще подсили още повече гласа на България в Европа
България се връща към открита национална селекция за „Евровизия“ след 13 години пауза
Картовите плащания спират за кратко в новогодишната нощ
Най-важното от Варна във вчерашния 30 декември
Край на писмата: След 400 години Дания първа се отказва от физическата поща

RSS Новини