Предизборната кампания за президентските избори в Румъния, които са насрочени за 4 и 18 май, започва днес. За поста ще се борят 11 кандидати, сред които четирима независими и седем кандидати, издигнати от партии и коалиции. Изборите ще се проведат за втори път, след като в края на миналата година Конституционният съд на страната анулира състоялия се през ноември първи тур и разпореди изборният процес да започне отначало.

Преди втория тур, насрочен за 8 декември м.г., се появиха съмнения, че класиралият се на първо място кандидат Калин Джорджеску се е възползвал от недекларирано финансиране и масирана онлайн кампания, зад която може да стои Русия. Москва отхвърля тези обвинения. Въз основа на доклади от разузнаването Конституционният съд отмени на 6 декември резултата от първия тур и постанови целият процес да започне отначало.

Няколко кандидати, сред които Калин Джорджеску, не бяха допуснати до участие в повторението на вота тази година. Сред тях е и крайнодясната евродепутатка Диана Шошоака, на която бе отказано участие и миналата година заради позиции, които застрашават членството на страната в ЕС и НАТО.

За първи път в посткомунистическата история на страната най-голямата партия – Социалдемократическата (СДП), няма да има свой кандидат на изборите, отбелязва телевизия Диджи 24. Премиерът Марчел Чолаку – единственият досега кандидат на СДП, който не успя да стигне до балотаж, отказа да се включи отново в надпреварата. Управляващата коалиция на СДП, Национално-либералната партия (НЛП) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) заложи на общ кандидат – бившия лидер на либералите Крин Антонеску.

Все пак в бюлетините ще фигурира името на един бивш лидер на СДП – Виктор Понта, който се връща в състезанието за президентския дворец Котрочени след 10 години, този път като независим кандидат, отбелязва телевизията. Елена Ласкони, председателка на опозиционната реформаторска партия "Съюз за спасение на Румъния" (ССР), която беше един от финалистите в миналогодишните избори, ще се състезава "в един и същи коридор" с кмета на Букурещ Никушор Дан, който създаде тази партия, но по-късно я напусна и сега влиза в надпреварата като независим, посочва още Диджи 24.

Суверенистките партии – Алианс за обединение на румънците (АУР) и Партия на младите хора (ПОТ), решиха лидерката на ПОТ Анамария Гаврила да се оттегли от надпреварата, за да не разделя гласовете, а лидерът на АУР Джордже Симион остана техен общ кандидат.

Големият въпрос на новите президентски избори е кой от кандидатите ще успее да привлече симпатизантите на Калин Джорджеску, които според проучванията на общественото мнение от последните месеци са близо 40 процента.

Следва списък и кратки биографии на кандидатите по реда на номерата им в бюлетината:

1. Джордже Симион (Алианс за обединение на румънците)

38-годишният Джордже Симион, лидер на националистическата партия АУР, обяви кандидатурата си, след като Централното избирателно бюро, а след това и Конституционният съд отхвърлиха кандидатурата на Калин Джорджеску, която суверенистките партии АУР и ПОТ дотогава подкрепяха. Симион оглавява партия АУР от създаването ѝ през 2019 г. На парламентарните избори през 2020 г. партията получава 9,08 процента, а Симион влиза в законодателния орган като депутат. На изборите през 2024 г. АУР става втората по големина парламентарна сила с 18,30 процента.

Джордже Симион завършва националния колеж "Георге Лазар" в Букурещ, получава диплома по Бизнес и администрация в Букурещкия университет, а след това завършва магистратура в Университета "Александру Йон Куза" в Яш с дипломна работа на тема "Престъпленията на комунизма". През 2019 г. се кандидатира за евродепутат като независим, но не успява да събере необходимия брой гласове, напомня Евронюз Румъния.

Политическата му кариера придобива очертания със създаването на платформата "Действие 2012" – коалиция от неправителствени организации, които се борят за обединението на Румъния с Република Молдова. Симион организира редица граждански акции, шествия и демонстрации в подкрепа на унионистката идея, а впоследствие е обявен за пресона нон грата на територията на Република Молдова и Украйна с мотива, че се е срещал с лица от руските тайни служби – нещо, което лидерът на АУР категорично отрича, напомня Диджи 24.

2. Крин Антонеску (предизборен алианс "Румъния напред")

65-годишният Крин Антонеску е завършил история в Букурещкия университет. След Революцията от 1989 г. става член на Национално-либералната партия (НЛП), а през 1992 г. влиза в парламента като депутат. Има общо шест мандата като парламентарист – четири като депутат и два като сенатор. Бил е също министър на младежта и спорта. Оглавява НЛП от 2009 до 2014 г.

Антонеску участва в президентските избори през 2009 г. и се класира на трето място с 20 процента след Траян Бъсеску и Мирча Джоана.

През 2012 г. либералите и социалдемократите сформират коалиция, наречена Социал-либерален съюз (СЛС), и създават правителство, ръководено от тогавашния лидер на СДП Виктор Понта. Коалицията, която разполага със солидно парламентарно мнозинство, предприема инициатива за отстраняване от длъжност на тогавашния десноцентристки президент Траян Бъсеску. Антонеску, който по това време е председател на Сената, временно поема президентските правомощия за около месец, докато трае процедурата. Бъсеску обаче печели последвалия референдум за импийчмънт и се връща в двореца Котрочени.

Две години по-късно, през 2014 г., Крин Антонеску предава лидерството на НЛП на Клаус Йоханис, избран по-късно за президент на страната, и впоследствие се оттегля от политически живот за около десет години. В края на 2024 г. управляващата трипартийна коалиция на СДП, НЛП и ДСУР обяви, че бившият лидер на либералите ще бъде общият ѝ кандидат за президентските избори през май.

3. Елена Ласкони (Съюз за спасение на Румъния)

52-годишната Елена Ласкони е лидер на опозиционната реформаторска партия „Съюз за спасение на Румъния“ (ССР) и кмет на Къмпулунг – град с население от около 40 000 души в централната част на Южна Румъния от 2020 г. насам. Ласкони достигна до втори тур на анулираните миналата година президентски избори, на който щеше да се изправи срещу крайнодесния националист Калин Джорджеску. Според нея Конституционният съд е „потъпкал демокрацията“, защото не е трябвало да отменя гласуването, независимо от резултатите.

Ласкони внесе кандидатурата си за участие в повторението на изборите, въпреки че някои нейни съпартийци я призоваваха да се откаже от надпреварата в полза на кмета на Букурещ Никушор Дан, който основа партията "Съюз за спасение на Румъния", но я напусна през 2017 г. на фона на разногласия във връзка с референдума за т. нар. „традиционно семейство“.

Елена Ласкони е работила близо 25 години в частната телевизия Про ТеВе на различни позиции – репортер, продуцент и водещ. Отгледала е дъщеря си сама. През 2013 г. участва в изданието на „МастърШеф“ (MasterChef) за известни личности и го печели.

Като лидер на ССР Елена Ласкони успя да увеличи електоралната подкрепа за партията от 9 на около 12 процента на последните парламентарни избори през декември. Партията участваше в преговорите за проевропейска управляваща коалиция, но в крайна сметка остана в опозиция. Ласкони казва, че ако спечели президентския пост, ще форсира оставка на правителството на Марчел Чолаку, а ССР ще влезе в управлението заедно с другите проевропейски сили.

4. Кристиан Терхеш (Румънска национално-консервативна партия)

46-годишният Кристиан Терхеш е евродепутат и председател на Румънската национално-консервативна партия (РНКП). Терхеш е завършил теология, живял е известно време в САЩ, а в момента е във втория си мандат като евродепутат. Първият път е избран през 2019 г. от листата на СДП, по-късно се премества в АУР. През декември 2023 г. се включва в РНКП, като става и неин председател. Втория си мандат в ЕП получава с листата на АУР.

Това е втора кандидатура на Терхеш на президентските избори след участието му в миналогодишната надпревара, когато получи 1 процент от гласовете. Също така Терхеш внесе жалба в Конституционния съд на Румъния, в резултат на която беше разпредено повторно преброяване на бюлетините от първия кръг на изборите, напомня Евронюз Румъния.

5. Лавиния Шандру (Хуманистична социално-либерална партия)

50-годишната Лавиния Шандру е бивша актриса и телевизионна журналистка. Завършила е Академията по театрално изкуство в Търгу Муреш, след което води радио- и телевизионни предавания.

В началото на 2000 г. влиза в политиката, присъединявайки се към Демократическата партия, ръководена по това време от Траян Бъсеску. След парламентарните избори през 2004 г. става депутат, но впоследствие напуска партията. През 2009 г. се опитва да получи място в Европейския парламент с квотата на Социалдемократическата партия, но не успява.

През 2020 г. се присъединява към Хуманистичната социално-либерална партия. На парламентарните избори през 2024 г. се кандидатира за сенатор с листата на Социалдемократическата партия, но гласовете не ѝ достигат, за да влезе в парламента.

6. Виктор Понта (независим)

52-годишният Виктор Понта, бивш премиер на Румъния и бивш председател на СДП, се кандидатира като независим на президентските избори през 2025 г. Той беше изключен от СДП, след като обяви кандидатурата си.

Понта е завършил Юридическия факултет на Букурещкия университет. През 2004 г. влиза в парламента като депутат от СДП, а през 2008 г. печели втори мандат и за кратко е назначен за министър за връзки с парламента. От февруари 2010 г. до юли 2015 г. е председател на СДП.

В периода от май 2012 г. до ноември 2015 г. Понта оглавява правителството на Социал-либералния съюз, който прави неуспешен опит за импийчмънт на тогавашния президент Траян Бъсеску. През есента на 2015 г. след смъртоносния пожар в нощния клуб "Колектив", отнел живота на 64 души, избухват масови протести под мотото "Корупцията убива", които водят до оставката на Понта и неговото правителство. Преди това Националната дирекция за борба с корупцията започва разследване срещу него за данъчни измами и пране на пари – обвинения, по които по-късно е оправдан.

Впоследствие Виктор Понта основава партия ПРО Румъния, която на парламентарните избори през 2020 г. не успява да премине изборния праг. На изборите през декември 2024 г. Понта печели депутатско място с листата на СДП. Това е втората му кандидатура за президент, след като на изборите през 2014 г. загуби балотажа от Клаус Йоханис.

7. Себастиан Попеску (партия „Нова Румъния“)

Себастиан Попеску е на 41 години и е лидер на партия „Нова Румъния“, която е основал през 2015 г. Роден е в малкия град Балш в Южна Румъния (окръг Олт).

Попеску се кандидатира и на миналогодишните президентски избори, като спечели 0,15 процента или 14 683 гласа на първия тур.

Той участва и в президентските избори през 2019 г., когато получи 0,33 процента от гласовете. Негов приоритет е обединението на Румъния с Република Молдова и връщането на румънското държавно съкровище от Русия.

През 2006 г. Попеску завършва Факултета по ветеринарна медицина в Тимишоара, но след пет години работа по специалността, се записва да учи журналистика. Има два новинарски сайта – exclusivnews.ro и recentnews.ro.

8. Силвиу Предою (Лига Национално действие)

66-годишният Силвиу Предою е пенсиониран генерал с четири звезди, работил в Службата за външно разузнаване (SIE) след 1990 г.

През 2005 г. става номер 2 в Службата – първи заместник на директора – пост, който заема до пенсионирането си поради напреднала възраст през 2018 г.

„Наслаждавах се на всеки момент от работата си като шпионин“, пише Силвиу Предою в официалната си биография и посочва, че е работил по най-предизвикателните и интересни направления – външно контраразунаване, борба с организираната престъпност, борба с тероризма.

Силвиу Предою участва в президентските избори и през 2024 г., подкрепен от партията Лига за национално действие (PLAN). Той изложи политическата си програма на специална страница – предлага президентски модел, ориентиран към единство, прозрачност и зачитане на националните интереси.

9. Джон-Йон Бану (независим)

64-годишният Джон-Йон Бану е от град Роман в Североизточна Румъния. Живял е в окръг Арджеш и в Букурещ, където е завършил Политехническия институт. През 1983 г. емигрира в САЩ, където приема името „Джон“ и следва в Атлантическия университет на Флорида. В САЩ Джон Бану създава асоциацията Румънско-американска лига.

През 2017 г. Бану създава партията Румънска нация. Той е обявявал намерение да участва и в президентските избори през 2019 г. и 2024 г., но кандидатурата му не е стигала докрай. В тазгодишните избори участва като независим кандидат. Централното избирателно бюро сезира органите за наказателно преследване във връзка с редица сходни подписи в подкрепа на кандидатурата му, но в крайна сметка той бе допуснат до участие във вота.

10. Даниел Фунериу (независим)

Доктор по химия, 53-годишният Даниел Фунериу е бивш министър на образованието в правителството на Емил Бок (2009-2012 г.). Живял е дълго време в чужбина, където е учил и работил.

През 1988 г. заминава на екскурзия извън страната с ясното съзнание, че няма да се върне. Във Франция иска политическо убежище, по-късно следва химия в Университета в Страсбург, където защитава и докторантура.

От 1999 г. до 2002 г. е асоцииран научен сътрудник в Изследователския институт „Скрипс“ в Калифорния, САЩ, а от 2000 г. до 2006 г. – ръководител на проект по биологична химия в Националния институт за напреднали индустриални науки и технологии в Осака, Япония.

През 2006 г. печели стипендия на Европейския съюз в размер на два милиона евро за създаване на изследователска група. Нейната мисия е да открива лекарства въз основа на анализи на биологичната сложност на молекулярно ниво. Изследванията се провеждат в Техническия университет в Мюнхен.

Даниел Фунериу се завръща в Румъния и през 2008 г. печели място като евродепутат от листата на Демократично-либералната партия. През 2009 г. е назначен за министър на образованието. След като напуска правителството, до 2014 г. е президентски съветник по въпросите на образованието на президента Траян Бъсеску, след което напуска политиката.

В тазгодишните избори Даниел Фунериу участва като независим кандидат. Той се определя като кандидат-суверенист, в духа на конституцията, но казва, че решенията, които предлага, го отличават от Калин Джорджеску.

За свой предизборен символ Даниел Фунериу е избрал компас, а един от лозунгите му е „С лице на Запад“ – знак за неговата прозападна ориентация и ангажираност с европейските ценности, пише „ДжиФорМедия“.

11. Никушор Дан (независим)

55-годишният Никушор Дан бе преизбран през 2024 г. за кмет на румънската столица Букурещ за втори мандат. В президентските избори той участва като независим кандидат.

Дан е математик по образование и е завършил докторантура по математика във Франция, след което се завръща в родината си. Той става известен с основаната от него през 2006 г. асоциация "Спасете Букурещ", която се бори срещу разрушаването на къщи от архитектурното наследство, изграждането на високи сгради в исторически квартали и намаляването на зелените площи в Букурещ.

След успешно представяне на местните избори през 2012 г. и 2016 г., Никушор Дан смени името на партията на „Съюз за спасение на Румъния“ и я разгърна на национално равнище.

През 2017 г. обаче той напусна основаната от него партия заради разногласия във връзка с референдума за т. нар. „традиционно семейство“. Дан бе против инициативата „Съюз за спасение на Румъния“ да се противопостави официално на предложението бракът да бъде дефиниран като съюз между мъж и жена в конституцията. Като мотиви за тази своя позиция той изтъкна религиозни причини и желанието в партията да има място за хора както с прогресивни, така и с консервативни възгледи.

От близо 20 години Никушор Дан живее със своята приятелка Мирабела, с която имат две деца – момиче и момче.