Над 76 200 граждани са потърсили помощ, съвет, защита или подкрепа от институцията на омбудсмана през 2024 г. Това става ясно от годишния доклад на институцията, който бе внесен днес в Народното събрание. По закон това трябва да става всяка година до края на месец март.

Данните от доклада показват още, че доверието в националната правозащитна институция, въпреки липсата на омбудсман и заместник-омбудсман, остава високо и гражданите продължават да подават жалби и да търсят съдействие за решаване на своите казуси.

От април 2024 г. институцията на националния омбудсман е в необичайна ситуация, породена от две важни събития – проф. Диана Ковачева напусна предсрочно поста омбудсман и на 17 април положи клетва като български съдия в Европейския съд по правата на човека.

Малко по-рано – на 27 март заместник-омбудсманът Елена Чернева – Маркова подаде оставка с аргумента, че длъжността е за неполитизирани лица, които защитават правата и свободите на всички български граждани и заемането на политическа длъжност, каквато би била тази на министър-председател, е несъвместима с функциите й на заместник-омбудсман. Отказът й от поста бе следствие на конституционните промени, приети от 40-ото Народно събрание в края на 2023 г., с които бе регламентирно кои публични лица могат да бъдат назначени от президента за служебен премиер (т.нар. „домова книга“). Това са председателят на НС, управителят и подуправителят на Българската народна банка, председателят или зам.-председател на Сметната палата и омбудсманът или неговият заместник.

Статистиката показва, че обхванатите от проверки лица и ползвалите услугите на приемната на институцията са общо 34 648 граждани. Получените жалби през м.г. са повече от 12 500, а хората, потърсили съдействие по различни казуси, обединени в подписки, са 29 061.

И през 2024 г. традиционно най-много остават сигналите и жалбите на гражданите по въпроси, свързани с нарушени потребителски права – общо 33,21% от всички, постъпили в институцията през изминалата година. Гражданите се оплакват от услугите на електроенергийните дружества, ВиК и мобилните оператори, топлофикация, банките и пр. Следват сигналите за нарушени социално-икономически права, които са 17,60%, за нарушено право на собственост – 11 на 100. Остава сериозен броят на нарушени права (6,52%) на граждани от частноправни субекти – кредитни и финансови институции, колекторски фирми и ЧСИ.