Капацитетът на висшите учебни заведения у нас е двойно по-голям от броя на действащите студенти. Това сочи приетата в края на миналата година Национална карта за висшето образование, научи Moreto.net.

Общият капацитет на университетите е до 418 104 студенти спрямо 419 159 през 2023 г. Средно за страната броят на действащите студенти представлява 43.7% от определения от общ капацитет. Свободният и неизползван капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления и специалности от регулираните професии.

Най-малка степен на използване на наличния капацитет се наблюдава в професионалните направления: „Математика“–едва 19.5%,„Животновъдство“–19.8%, „Теория на изкуствата“–21.6%, „Туризъм“–22.9%, „Химически науки“–23.1%, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“–24.7%, и „Социология, антропология и науки за културата“–25.4%.

Сред специалностите от регулираните професии най-ниска степен на използване на капацитета се отчита в „Електрообзавеждане на кораба“–едва 7.7%, както и в „Транспортно строителство“ – 16.8%, и „Корабни машини и механизми“ – 17.7%.

В общо 14 професионални направления и 10 специалности от регулираните професии се използват под 30% от наличния капацитет. От тези 14 професионални направления почти всички са приоритетни според постановление на Министерски съвет, а три са сред професионалните направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда.

В най-висока степен се използва капацитетът в някои от здравните направления „Медицина“, „Стоматология“, „Здравни грижи“, а също и в направления „Педагогика“, „Изобразително изкуство“ и „Театрално и филмово изкуство“.

През последните години сумарният капацитет на всички професионални направления във всички университети се увеличи

значително с над 10 хил. места. Тази тенденция на ръст се е пречупи обаче през 2024 година. Спадът е с едва 0.3%. През миналата година се пречупва и тенденцията за спад в запълването на местата в университетите.

През 2024-та новоприетите студенти държавна поръчка са 37 722 при утвърден прием 42 629 студенти. Това означава, че са средно за всички направления запълването на местата е 88%.

Пълна или почти пълна запълняемост (над 90%) се отчита в 24 професионални направления и 17 специалности от регулираните професии. В седем професионални направления приемът по държавна поръчка е запълнен над 100%, включително в направления „Икономика“, „Теория на изкуствата“, „Спорт“, „Право“, „Обществени комуникации и информационни науки“, „Животновъдство“ и „Музикално и танцово изкуство“.

От тези седем направления само три са приоритетни.

В 28 професионални направления и в четиринадесет СРП са запълнени под 90% от местата държавна поръчка. От тези 28 направления почти всичките (26) направления са приоритетни, като сред тях са и направленията с най-висок очакван недостиг на кадри.

Особено ниско запълване на местата има в направленията „Военно дело“, „Математика“, „Химически науки“ и „Биотехнологии“, при които се запълват под 60% от утвърдените бройки.

Броят на приетите студенти държавна поръчка за учебната 2023/2024 година съставлява 57.9% от действащите студенти български граждани, записани в първи курс на обучение.

Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Здравни грижи“. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти в национален мащаб.

Жените превъзхождат мъжете като дял от общия брой студенти, който през учебната 2023/2024 година е 182 759. От тях

действащите студенти български граждани са 167 022, което представлява 91.39% от всички действащи студенти в страната.

Делът на студентите чужди граждани се увеличава през последните години и достига 8.61% от действащите студенти в страната през учебната 2023/2024 година. Общият брой на дошлите у нас от други страни, за да получат висшето си образование, е 15 737.

Те са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината (59.1%) от всички чуждестранни студенти в страната се обучават само в две професионални направления – „Медицина“ (49.2%) и „Стоматология“ (9.9%).

„Медицина“ е единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават – 58.4% са чуждестранните студенти спрямо 41.6% български.

Чуждестранните студенти в България идват от 122 държави, но почти 90% са от Европа. Близо половината са от Гърция, Великобритания и Германия.

Броят на действащите студенти български граждани намаля значително през последните години – от около 184 хил. през учебната 2018/2019 година до 167 хил. през учебната 2023/2024 година.

Безработицата сред завършилите през предходния 5-годишен период висши училища в България български граждани е сравнително ниска, като различията между отделните професионални направления са относително малки. Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в „Военно дело“, където показателят е приблизително 0%, следват „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Математика“, „Теория и управление на образованието“ и „Металургия“ – под 1%. В другата крайност е „Социални дейности“ с безработица от 3.84%, следвано от „Химически науки“ и „Социология, антропология и науки за културата“, „Педагогика“ и „Психология“ с по около 3%.