Учени от НАСА за първи път успяха да изследват структурата на Плутон и други малки ледени тела, намиращи се във външната част на Слънчевата система. Използвайки усъвършенствания инструмент Near Infrared Spectrograph (NIRSpec) на космическия телескоп "Джеймс Уеб", те потвърдиха предишните си хипотези, но откриха и нови, неочаквани детайли.

Изследователите предполагаха, че повърхностите на така наречените транснептунови обекти се състоят предимно от замръзнали молекули като вода, метан и въглероден диоксид – вещества, които на Земята се срещат в газообразно или течно състояние. Те също така смятаха, че радиацията от Слънцето ще доведе до химични промени, образувайки по-сложни въглеводороди като метанол и етан.

Получените данни потвърдиха тези предположения, но разкриха и неочаквани особености. Спектрографите на "Джеймс Уеб" успяха да анализират над 75 транснептунови обекта, вариращи от малки тела с диаметър десетки километри до планети джуджета с диаметър 1500 км. Тези небесни тела се движат по орбити, които отразяват динамичните процеси в ранното формиране на Слънчевата система и миграцията на ледените гиганти Уран и Нептун.

Чрез анализа на близо 60 от тези обекти учените успяха да определят три основни "спектрални класа". Това е система, използвана от астрономите за класифициране на небесни тела според техния спектър на светлината и температурата. Категориите се различават по цвят и структура и се формират от молекули като вода, въглероден диоксид и силикати. Според НАСА някои от тези обекти са се оформили по-близо до Слънцето, а след това са мигрирали навън, което ги е изложило на различни температури и радиация.

Откритията са публикувани в списание Nature Astronomy и представляват важна стъпка в разбирането на древните процеси, оформили нашата Слънчева система. Следващите стъпки в изследванията включват заснемане на изображения и провеждане на детайлни спектрални анализи на някои от тези транснептунови обекти и техните спътници.