Млади мъже от Афганистан, Ирак и Сирия са хората, които най-често незаконно опитват да минат през границата на страната ни. Това сочат изводите от доклад по изследване за тенденции и превенция на незаконното преминаване и превеждане през границата, както и незаконното подпомагане на чужденци да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона.

Анализът, публикуван на страницата на Министерството на правосъдието, е подготвен от екип с ръководител доц. д-р Светлин Антонов, доцент по криминология в русенския университет „Ангел Кънчев“. Основният период на изследване е от 2012 г. до 2021 г.

Осъдените за този тип престъпления са основно мъже – 90,68%. Най-голямата възрастова група са от 18 до 29 години – 61,71%, а общо 87,04 % от всички осъдени са до 39 г. Повечето от тях – 64,85 %, са с основно или по-ниско образование. Те са най-вече граждани на три държави – Афганистан (26,46%), Ирак (20,14%) и Сирия (14,14%), или общо 60,74%.

Най-много са осъдените за незаконно преминаване на границата – 85,15%.

Голяма част от незаконно преминалите границата са бежанци от зони с военни действия или други въоръжени конфликти, установява изследването.Част от тях бягат и от преследване, основано на политически или религиозни възгледи.

Демографските характеристики сочат, че става дума по-скоро за икономически мигранти, чиято основна цел е да се установят с придружаващите ги близки в развитите европейски държави, след което да изтеглят при себе си и останалите членове на своите семейства.

Осъдените каналджии и помагачи за периода са 8,48 % от всички. Те също са най-вече мъже (85,03%) на възраст между 30 и 49 г. (55,16%), женени (35,79%), с основно или по-ниско образование (55,50%). Най-вече са български (42,83%) и турски граждани (27,58%).

Само 3,39 % са осъдените за подпомагане на нелегалните мигранти вътре в страната, като най-често става дума за превеждане или предоставяне на подслон на чужденците. Най-често това са мъже (96,78%) на възраст между 30 и 49 г. (55,06%), неженени (65,69%) със средно образование (52,05%), най-вече българи – 94,59%.

Според анализа географското положение на България в Югоизточната част на Европа и като част от Балканския полуостров я определя като най-пряк път между страните от Западна и Централна Европа, Близкия изток и Азия. А след присъединяването ни към Европейския съюз, страната ни отговаря за опазването на 1228 км от външните граници на ЕС, сочи заключението на експертите.

Престъпленията по границата са с висока степен на обществена опасност, но много трудни за противодействие. Затова справянето с тази престъпност не може да се основава предимно на спорадични и конвенционални стъпки – като изграждането на защитни съоръжения по границата, завишаване на наказанията и др., посочва анализът.

Според експертите успешното противодействие на такъв тип престъпна дейност преминава задължително през систематични и проактивни действия. Сред тях са пряко ангажиране на международните ни партньори и дипломатическите служби, въздействие върху криминогенните фактори, стоящи в нейната основа, активно ангажиране на обществеността, използване на агентурен апарат (у нас и в чужбина), внедряване на служители в престъпните сдружения, пресичане на установените канали за преминаване и транспортиране на мигрантите, изграждане и поддържане на мултифункционална защита на границата, формиране на мултинационални екипи за охрана на границата и граничната зона и др.

Авторите на доклада посочват, че са нужни промени в наказателното законодателство, което да направи противодействието по-ефективно, включително възможността преминалите граница чужденци да бъдат наказвани с пробация, вместо условно осъждане, което в повечето случаи е неизпълнимо.

Ефективното лишаване от свобода, предвид езиковата бариера, културните различия, ниската правна култура и лошите условия на живот в страните им по произход, в повечето случаи не се осъзнава от осъдените въобще като наказание. При неговото изпълнение у тях дори не се създава усещане, че спрямо тях се налага различна мярка от настаняването в съответните приемни центрове, където условията са идентични с местата за лишаване от свобода, пишат още експертите.

В анализа се посочва, че е необходимо да бъдат предприети мерки за повишаване на капацитета и подобряване на дейността на прокуратурата и съдилищата по индивидуализация на наказанията.

Създадената трайна съдебна практика за налагане на условни и краткосрочни наказания води до изключително ниска ефективност, пише в анализа.