Арт галерия Le Papillon стартира новия цикъл на изложбения си календар с експозиция на част от творчеството на Магда Абазова в камерното пространство Le Petit Papillon Art Gallery от 16-ти януари до 12-ти март 2025 г.

Селектирана е колекция от петнадесет картини на емблематичната художничка, наричана „аристократът на българската живопис“ и чието творчество излиза извън нормите на нейното време. За Магда Абазова неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Абазова прехвърля мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак несъзнателно и без никакви амбиции се включва в най-новите тенденции, може би защото търси непознатото.

Заповядайте на вернисаж на изложбата на 16.01.2025 /четвъртък/ от 16.00 ч. до 19.00 часа в изложбеното пространства на Le Petit Papillon Art Gallery за да се насладите на впечатляващото творчество на Магда Абазова!

Експозицията може да бъде видяна от 16-ти януари до 12-ти март 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.

Събитието е значимо за галерията не само, защото се преоткрива творчеството на авангарден и провокативен творец, а и защото отразява желанието ни да бъде запозната по-широката публика с високостойностно изкуство и да бъде съхранена паметта на творци, които оставят трайна следа във времето. В жанрово отношение творчеството на художничката се разпростира от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. Скрит смисъл на предмета Абазова залага, както в „най-обикновените” натюрморти, така и в най-смелите си абстракции. Тя загатва за аналогии с реалността, форми и изрази, до които достига в процеса на изграждане на една картина. „Какво е абстракция?“, споделя Абазова, „Дори много теоретици казват, че такова нещо няма. Всичко започва от конкретните неща, а че след това се получават други образи, които са видими само за самия автор или са в главата му. Моите картини не са абстрактни. Не мога да дам конкретна формула. Това са нещата, видяни от мен по моя си начин. Който ги харесва, ги харесва; който не ги приема, не ги приема. Аз не мога да се съобразявам с другите. За мен нещата се постигат много трудно. Има хора, за които рисуването е песен и радост. Но хората са различни. И за мен много пъти рисуването е било песен и радост, защото картините са ставали отведнъж, но това не винаги се получава.“ В настоящата селекция в Арт Галерия Папийон се разкрива главно лицето на авангардиста Абазова с 15-те картини, рисувани в периода от 1976 до 2006 година - абстрактни композиции, пейзажи и колаж „Село“. Загатващ за таланта й да пресъздава състояние и характер на образа говори включения лиричен „Портрет на момиче“, изпълнен върху дърво.

Истински отдадена на изкуството заради самото изкуство, Магда Абазова избягва публичността и прави малко самостоятелни изложби приживе. За нея казват, че била любимата ученичка на Дечко Узунов, но самата художничка не обича да говори за това. Във Варна е правила изложба съвместно с Иван Кирков през 1990 г., а през 2001 г. – самостоятелна. Била е сред участниците на пленера “Звук и цвят” и гост на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”. Остава не особено известна сред широката публика, но получава високо признание и уважение сред своите съвременници колеги и съмишленици, сред които Иван Кирков, Любен Зидаров, Найден Петков. Живописта на Магда Абазова е откровена, силна, тя не се влияе от течения, не следва тенденции, не може да бъде ограничена времево, а само преоткривана в своята актуалност и многообразност. Творчеството на Магда Абазова продължава да буди интерес и да предизвиква различни емоции у зрителя и днес. Магда Абазова има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците ѝ от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка.

Магда Абазова е творец с невероятен характер. Със собствен глас независимо от времето, стиловете и конюнктурните изстъпления. Отстояваща своето виждане за нещата, поради което много пъти не е харесвана или отхвърляна. Заради изтънчения ѝ вкус и позиция много нейни колеги ѝ се възхищават, но и понякога се страхуват от могъщия ѝ талант. Думите й говорят за нейната неподправена искреност, скромност: „Аз никога не се вземам на сериозно, когато започна да правя нещо. Смешно е да се държиш със самочувствието на човек, който се има за надарен. Затова радостта е голяма, когато видиш, че нещо е станало. “ От 50-те години на ХХ век до най-ново време, художничката постоянно и неуморно запълва пространствата в своето творчество, с образи, които очароват, провокират и изненадват. Собственият ѝ стил се състои в смисъла на посланието, а не само в средствата. Живопис, рисунки и по-малко познатите на публиката експериментални композиции, излезли от нейното ателие винаги стават обект на специално внимание. Тя никога не се натрапва на публика и ценители. Творбите ѝ рядко заемат централни места в общите изложби, но това, което тя представя често става център на тези изложби. Трудно е да се определи към кои тенденции се отнася нейното изкуство, също така и на коя генерация е типичен представител. Нейното присъствие е толкова красиво, човешко и чувствително, че творбите ѝ приемат множество характеристики и съотнасяния. Тя е с класиците класик и спрямо младите – новаторка. Изкуството й не е просто разказ, който отразява интересите и модата на времето, но и преживяване, създаване на идеи, развиването и изразяването им - отражение на състоянието на света, каквото не е показвано преди.