Според информация на изданието Euractiv от 31 октомври употребата на антибиотици в нашата страна се е увеличила с 27% през последните пет години, докато през 2019 г. е била почти идентична със средната за Европейския съюз. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН), която е вирусолог и биолог.

"Вина" за увеличената употреба на антибиотици има пандемията от КОВИД-19, но дори след отшумяването на острата й фаза консумацията на антибиотици у нас остава повишена. От останалите държави в ЕС само Гърция (28,5%) и Румъния (27,4%) са с по-високи нива на потребление на антимикробни средства, посочи проф. Александрова.

Разработването на нови антимикробни средства трябва да бъде приоритет, но това изобщо не е лесно. Само осем от 51 новоразработени антибиотици може да бъдат определени като иновативни лекарства за лечение на инфекции, причинени от характеризиращи се с антимикробна резистентност бактерии. Останалите са модификации на вече съществуващи антимикробни средства. Много институции са намалили значително инвестициите си в тази област на научни изследвания, а 18 големи компании са се оттеглили от тази задача, каза специалистът.

По думите й усилено се търсят алтернативи на антибиотиците. Сред тях са различни природни продукти, бактериофаги (вируси при бактерии), т.нар. антисенс олигонуклеотиди.