539 пр.н.е. – Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир.

1859 г. – Испания обявява война на Мароко.

1886 г. – III велико народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, но под натиска на Русия баща му, крал Кристиан, отклонява избора.

1912 г. – Балканската война: Османската империя иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.

1912 г. – Български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.

1923 г. – Създадена е Република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк.

1929 г. – Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, известен като „черният четвъртък“, с което приключва бичия пазар от 1920 година и започва Голямата депресия.

1935 г. – Открита е Автомагистрала А7 в Италия.

1944 г. – Втората Световна Война: Червената Армия влиза в Унгария.

1944 г. – Градът Бреда в Холандия е освободен от Първа полска бронирана дивизия.

1952 г. – Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за „шпионаж“.

1969 г. – Първата връзка между компютър и компютър е настроена в ARPANET,

1980 г. – Приет е закон за прокуратурата на Народна република България.

1992 г. – С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за „предател“.

1998 г. – Пожар в дискотека в Гьотеборг, изгарят 63 деца

2002 г. – Официално посещение в България на румънския премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.

2002 г. – Върховният административен съд на България прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.

2002 г. – Заседанието на кредиторите на Авиокомпания „Балкан“ отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация.

2010 г. – Успешен тест с едновремешно изпитание на всички видове МБР на Русия – „Булава“, Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29Р от ядрени подводници и „РТ-2 Топол М“.

Родени на 29 октомври

1507 г. – Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник († 1583 г.)

1815 г. – Людовит Щур, словашки възрожденски деец († 1856 г.)

1816 г. – Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.)

1853 г. – Иван Славейков, български педагог и общественик († 1901 г.)

1866 г. – Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.)

1867 г. – Исидор Садгер, съдебен лекар († 1942 г.)

1874 г. – Димитър Попиванов, български музикален деец († 1954 г.)

1875 г. – Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.)

1877 г. – Ото Пьоцъл, австрийски лекар († 1962 г.)

1878 г. – Илия Ращанов, български революционер († 1945 г.)

1879 г. – Франц фон Папен, германски политик, дипломат и държавник († 1969 г.)

1880 г. – Абрам Йофе, руски физик († 1960 г.)

1890 г. – Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.)

1891 г. – Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.)

1895 г. – Дочо Михайлов, български революционер († 1926 г.)

1897 г. – Йозеф Гьобелс, министър на нацистката пропаганда († 1945 г.)

1903 г. – Васил Хаджикимов, български революционер († 1992 г.)

1903 г. – Мечислав Яструн, полски поет († 1983 г.)

1904 г. – Ханс-Йоахим Декерт, германски офицер († 1988 г.)

1906 г. – Фредрик Браун, американски писател († 1972 г.)

1914 г. – Максим, български патриарх († 2012 г.)

1923 г. – Карл Джераси, австрийски химик († 2015 г.)

1924 г. – Збигнев Херберт, полски поет († 1998 г.)

1926 г. – Неджметин Ербакан, министър-председател на Турция († 2011 г.)

1929 г. – Евгений Примаков, руски политик († 2015 г.)

1929 г. – Мария Петрова, български аграрен учен

1930 г. – Бърни Екълстоун, Президент на „Формула 1 Мениджмънт“

1938 г. – Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат

1938 г. – Ралф Бакши, американски аниматор

1943 г. – Дон Симпсън, американски филмов продуцент († 1996 г.)

1943 г. – Норман Хънтър, английски футболист († 2020 г.)

1944 г. – Христина Ангелакова, българска оперна певица († 2018 г.)

1946 г. – Борислав Великов, български политик

1947 г. – Ричард Драйфус, американски актьор

1950 г. – Абдуллах Гюл, турски политик

1956 г. – Георги Гьолски, български народен певец

1960 г. – Агим Чеку, премиер на Косово

1964 г. – Зоран Ставрески, политик от Република Македония

1970 г. – Едвин ван дер Сар, холандски футболист

1970 г. – Наум Кайчев, български историк

1970 г. – Филип Кокю, холандски футболист

1971 г. – Уинона Райдър, американска киноактриса

1973 г. – Робер Пирес, френски футболист

1974 г. – Оливер Ковачевич, сръбски футболист

1975 г. – Франк Бауман, немски футболист

1979 г. – Николай Кръстев, български футболист

1983 г. – Нурджан Тайлан, турска щангистка

1983 г. – Фреди Истуд, уелски футболист

1986 г. – Паулина Джеймс, американска порно актриса

1990 г. – Пламен Димов, български футболист

1990 г. – Галин Димов, български футболист