27-годишният Христо Христов от Аксаково постигна забележителен успех, след като развя флага на своята родна община на височина от 5364 метра. Това се случи в подножието на най-високия връх в света – Еверест. С този подвиг Христо не само почете своя роден край, но и демонстрира духа на младите българи, които покоряват нови висоти.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години. От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи. И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

„Гордея се с родното си място, където продължавам да живея“, сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна.

На 19-ти септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра в посока, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

„Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина“, разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 27-ми септември, рано сутринта той се качва до базовия лагер.

„Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и има опасност от пропадане в дълбоки цепнатини“, връща лентата Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

„В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега“, разказа морякът-алпинист.

„Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари. Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята. Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха,че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам“, разказва Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3-и октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.