За втора поредна година разликата между успеха на матурата по БЕЛ на професионалните училища и този на профилираните училища намалява. Резултатите на двата типа школа се делят от 87 стотни, което е с 5 стотни по – малко спрямо миналата година. Това показва анализ на Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Значителна част от българските зрелостници завършват професионално образование – по последни данни на НСИ това са повече от 44% от всички ученици в България. За оценка на качеството на професионалното образование можем да говорим единствено в сравнителен план, тъй като нито един национален изпит, провеждан от МОН, не позволява динамично сравнение на резултатите във времето – поради това и трудно може да се каже дали те се подобряват или не. Въпреки това обаче зрелостният изпит по български език и литература дава възможност за сравняване на резултати между категории училища.

За текущия анализ са отделени училищата, в които по-голямата част от учениците се обучават в професионални паралелки за последните пет години, като е изчислен средния успех в тях и сравнен с този в училищата, в които учениците завършват предимно профилирано образование. Данните показват, че през 2024 година броят на училищата в България с предимно професионални паралелки вече надхвърля този с предимно профилирани такива.

Изчисленията на резултатите от ДЗИ показват, че през 2024 година професионалните училища реализират среден успех с 87 стотни по-нисък от този на профилираните гимназии, като за последните две години тя леко се свива. Разликата е най-голяма през 2022 година, когато достига до 99 стотни, но през всяка от разглежданите години разликата между двата вида училища е над 83 стотни. Това е значителна разлика в успеха и показва дълбоки различия в подготовката на учениците по родния език, независимо от сходния брой часове и учебни програми.

Разбира се, обяснение за тези разлики има извън аргумента за качеството на обучението в училищата. На първо място, те се дължат на различия в подбора на учениците след 7 клас. Като цяло учениците и техните родители показват предпочитания (и съответно по-високи входящи балове) към паралелки с профилирано обучение. По-силните ученици на входа съответно имат и по-високи резултати на изхода. Този аргумент е валиден в големите общини, където разнообразието на средни училища и конкуренцията между тях са по-големи. На второ място причина за разликите е фактът, че тежестта на матурите при приема във висшето образование е сериозен. Това засилва стойността на резултатите от ДЗИ за учениците с профилирана подготовка, които традиционно желаят да продължат образованието си след средното. На трето място е допускането, че част от професионалните гимназии всъщност са наследили специалности в професионални направления, останали от миналото, което ограничава търсенето им от учениците и принуждава училищата да приемат ученици на „остатъчен принцип“, а не по желание за упражняване на конкретна професия. При тях подобряването на качеството на обучението е затруднено и съответно резултатите са по-слаби.

Въпреки по-ниските резултати обаче, данните показват, че все повече училища в България избират да откриват професионални паралелки вместо профилирани в опит да задържат учениците си, като им предлагат обучение по професия. Този аргумент е валиден за по-малките училища, тъй като в тях е трудно да се поддържа избор на профилирана подготовка на високо ниво, а и финансирането на учениците в профилираните паралелки като цяло е по-ниско от това в професионалните.

Практическата насоченост на обучението в професионалните паралелки и училища като че ли измества на заден план въпроса с качеството на обучението в тях и резултатите на учениците на матурата. Въпреки това различията в нивото на владеене на български език, които резултатите демонстрират, следва да се изследват допълнително и да се намаляват. Доброто владеене на родния език е ключово във всички аспекти на личния, професионалния и обществения живот на човек.

Подобряването на качеството и на резултатите на професионалните училища минава още и през прецизиране на професиите, разширяване на обхвата на дуалното обучение и стимулиране на доброто представяне чрез адекватна система за оценка и награждаване за резултати. Ще се наложи и закриване на неефективни професионални паралелки и гимназии, които показват дълготрайно ниски резултати и генерират слаб интерес или пък редовно „произвеждат“ работници по професии, за които липсва какъвто и да било интерес на пазара на труда.