NGC 6744 е спирална галактика, по-голяма от нашата, но иначе много подобна на нея. НАСА нарече голямата спирална галактика „големия брат“ на Млечния път.

Какво представлява: Спирална галактика NGC 6744

Къде е: 30 милиона светлинни години в съзвездието Паво

Кога е споделено: 21 август 2024 г

Защо е толкова специален: Тъй като сме вградени в Млечния път и няма начин да изпратим космически кораб много по-далеч от ръба на слънчевата система, астрономите нямат начин да направят снимка на нашата родна галактика. Така че, за да разберат по-добре как изглежда Млечният път отвън и за да научат повече за това как се е образувал и как се развива, учените трябва да изследват други спирални галактики. Един от най-добрите примери е NGC 6744, спирална галактика, която е много подобна на нашата.

Със спирални ръкави, обхващащи 175 000 светлинни години в диаметър, NGC 6744 е по-голям от Млечния път, който обхваща около 100 000 светлинни години, според НАСА . Около 60% от всички галактики се считат за спирални, така че повечето от звездите във Вселената са разположени в тях - и NGC 6744 се счита за архетип на този тип галактика.

Това грандиозно ново изображение на NGC 6744 включва ярко ядро ​​и ленти от прах, които подхранват образуването на звезди. Вляво от NGC 6744 има слаб ръкав, който не се вижда на повечето изображения на галактиката, докато долу вдясно, в края на спирален ръкав, е слаба спътникова галактика, известна като NGC 6744A.

Изображението — едно от най-детайлните на NGC 6744, правено някога — е създадено с помощта на камерата за тъмна енергия (DECam) на 4-метровия телескоп Víctor M. Blanco в Междуамериканската обсерватория Cerro Tololo на Националната научна фондация на САЩ, програма на NSF NOIRLab, който е базиран на планински връх близо до Ла Серена в Чили, съобщава Live Science. Учените използват DECam, за да изградят най-обширната 3D карта на нощното небе, правена някога.

Cerro Tololo също е дом на обсерваторията Vera C. Rubin , която през 2025 г. ще използва най-голямата камера на човечеството, за да заснема цялото нощно небе в Южното полукълбо на всеки три нощи като част от новаторско изследване на пространството и времето (LSST). Проектът има за цел да идентифицира всичко, което се движи в нощното небе, от свръхнови до комети и астероиди.