Престъплението е било извършено на неустановена дата, в периода от 1 януари до 8 януари 2023 година. Ивайло П. и 32-годишната Валентина В. живеели заедно на семейни начала от около 2 години. Обитавали дома на неговия баща в местността Евксиноград. Двамата употребявали наркотици и често помежду им възниквали конфликти. В много от случаите, словесните спорове прераствали в прояви на насилие спрямо Валентина.

Апелативният съд потвърди присъда на Варненския окръжен съд, с която мъж е бил лишен от свобода за 20 години за убийството на жената, с която съжителствал. Престъплението е извършено на неустановена дата между 1 и 8 януари 2023 г. във Варна, по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост и при условията на домашно насилие. 41-годишният подсъдим е осъден да заплати на трима граждански ищци – наследници на починалата – общо 250 хиляди лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Недоволни от присъдата на първата инстанция са останали всички страни в процеса, като прокуратурата депозира протест, а подсъдимият и частните обвинители - жалба. Сходни позиции пред втората инстанция изразиха представителите на държавното и на частното обвинение, като настояха за увеличаване на наказанието. Прокурорът смята, че първостепенният съд е проявил неоправдана снизходителност. В обратната насока бе искането на подсъдимия. Той и защитата му твърдят, че пострадалата не е умъртвена умишлено, а смъртта й е настъпила по непредпазливост в резултат на нанесени телесни повреди при опит за оказване на помощ чрез сърдечен масаж.

39-годишният тогава Ивайло П. и 32-годишната Валентина В. живеели в различни периоди заедно и поотделно. Употребата на наркотични вещества често провокирала конфликти помежду им, които прераствали във физическо насилие спрямо жената. Година преди инцидента след побой Валентина потърсила защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Районният съд във Варна издал Заповед за защита, която задължавала приятеля й да се въздържа от насилие и да не я доближава на по-малко от 200 метра в продължение на година и половина. Въпреки това двамата възобновили отношенията си. В първия ден на 2023 г. съседи станали свидетели на поредни удари. Дните след това продължили с нов побой. Подсъдимият нанесъл множество силни удари в главата, тялото и крайниците на жената. Причинил й многобройни фрактури на ребрата и разкъсване на белия дроб. Настъпването на смъртта продължило часове. Причина за леталния край била дихателна недостатъчност вследствие на гръдна травма. След смъртта на жената подсъдимият опитал да прикрие стореното и да осуети разкриването на престъплението. Пренесъл тялото на починалата в неизползваема септична яма в двора си и я покрил с клони. На свидетел разказал, че жената си е тръгнала. Като не успели да се свържат с дъщеря си, родителите на Валентина подали сигнал в полицията. Разследващите открили разлагащото се тяло.

Чрез съпоставянето на заключенията по назначените експертизи с цялата доказателствена съвкупност е разкрит механизмът на престъплението, действията на подсъдимия преди, по време и след деянието. Опровергани са твърденията му за начина на причиняване на телесните увреждания. Отхвърлена бе и тезата, че не е извършено убийство, а смъртта на съжителката му е настъпила по непредпазливост вследствие на умишлено нанесената повреда. „Касае се за жесток побой от физически здрав мъж по отношение на жена, нееднократно понасяла подобни прояви; ударите са множество, с притискане в областта на гръдния кош и насочени към жизненоважни части на човешкото тяло“, е отбелязано в решението на Апелативният съд.

Въззивната инстанция сподели изцяло правните съображения на Окръжния съд за квалифициращите признаци на деянието „убийство“ – то е извършено по особено мъчителен начин, с проявена от подсъдимия особена жестокост и в условията на домашно насилие. Горестоящият съд намира, че определеното наказание „лишаване от свобода“ е правилно и законосъобразно. Не бе споделено виждането на защитата за необходимост от смекчаване на наказателната репресия, нито искането на обвинението за завишаване на санкцията. За поправянето и превъзпитанието на Ивайло П. е достатъчна изолацията му от обществото за период от 20 години. По-тежките алтернативи – доживотен затвор или такъв без замяна - биха били несъразмерно тежки. Справедливо обезщетени са и гражданските ищци, смята Апелативният съд.

Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС.