Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) ще разгледат от 14:00 ч. в сряда въпроса дали т.нар. „юридически лица“ могат да имат правото на обезщетение за неимуществени (морални) вреди. Програма достъп до информация (ПДИ) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) предупреждават в становище до двете съдилища, че признаването на това право би могло да отвори кутията на Пандора. При положително произнасяне стотици хиляди фирми и държавни институции ще придобият възможност да съдят журналисти и медии за критични публикации. Понастоящем в България функционират близо половин милион юридически лица.

Въпросът „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?“ бе поставен на обсъждане от двете върховни съдилища по тълкувателно дело № 1/2023 г. Делото бе образувано поради противоречива практика, тъй като в няколко решения на ВКС господствалото в продължение на десетилетия виждане, че юридическите лица не могат да претендират морални вреди, бе променено в противоположното разбиране.

Според изготвеното от ПДИ становище, подкрепено от АЕЖ, положителен отговор на този въпрос би отворил вратите за т.нар. SLAPP дела или дела шамари. Дори при досегашната практика на съдилищата, която твърдо не допускаше юридически лица да съдят за неимуществени вреди, има поредица от такива сериозни искове срещу медии, журналисти и граждански активисти:

- “Лев инс” срещу “Медияпул” ООД за 1 000 000 лв.;

- „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД срещу Наталия Станчева за 500 000 лв.;

- „Еврохолд“ ЕООД срещу „Бивол“ ООД за 50 000 лв. като частичен иск от 1 000 000 лв.;

- „Евролаб 2011“ ООД срещу Николай Марченко (журналист от „Бивол“);

- „Варнфарма М“ ООД и „Фармнет“ ЕАД, заедно с други двама ищци – Веселин Марешки и Веска Марешка срещу Валя Ахчиева;

- „Български индустриален инженеринг и мениджмънт“ АД и П. Манджуков срещу Мария Черешева за по 25 001 лв. за всеки ищец, и още други.

Други съображения са, че практиката на Европейския съд по правата на човека не приравнява юридическите лица на гражданите в правото на обезщетение за вреди. Юридическото лице е правна конструкция, а не жив човек и няма чувства, емоции и психика, докато моралните вреди се отличават тъкмо с това, че са се отразили на психиката, чувствата и емоциите.

Важно е в момент, в който с приемането на директивата на Европейския съюз срещу SLAPP се създаде задължение държавите-членки да приемат законодателни изменения, да не се стигне до обратен ефект по пътя на тълкуването на закона. За гражданите и обществото като цяло е важно върховните съдии да подходят с внимание и мъдрост към всички аспекти на поставения въпрос.