Според нови данни на УНИЦЕФ близо 400 милиона деца на възраст под 5 години - или 6 от 10 деца в тази възрастова група в световен мащаб - редовно са подложени на вербална агресия или физическо наказание у дома. От тях около 330 милиона са наказвани с физически средства.

Данните разкриват липса на адекватни грижи, включително подходящо стимулиране и взаимодействие с децата у дома и подчертават колко решаваща е ролята на играта за развитието и психичното здраве на децата, но и на родителите и полагащите грижи лица.

Играта е най-доброто положително взаимодействие между родител и дете. Колкото по-рано започне играта, толкова по-добре за развитието на детето. Интензивното т.нар. от учените „подаване и връщане“ между родител и дете, е най-добрият начин на игра и положително взаимодействие, което подпомага оптималното развитие на детския мозък.

Докато положителните чувства и емоции, резултат от играта и общуването между детето и хората, които полагат грижи за него подхранват положително развитието на детския мозък, токсичният стрес, причинен от насилствени дисциплиниращи практики, е вреден и има отрицателен ефект върху развитието и бъдещите постижения на детето.

„Когато децата са подложени на физическо или вербално насилие у дома или когато са лишени от социални и емоционални грижи от страна на близките си, това може да подкопае самочувствието и развитието им“, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. „Отзивчивото родителство и възпитанието, което включва игри с детето, може да донесе радост и да помогне на децата да се чувстват в безопасност, да учат, да изграждат умения и да се ориентират в заобикалящия ги свят.“

Все повече държави забраняват физическото наказание над децата вкъщи. Повече от половината от 66-те държави, които са забранили тази практика, са приели или променили законодателството си през последните 15 години, но въпреки тези развития около половин милиард деца на възраст под 5 години остават без адекватна правна закрила.

Национално представително проучване на УНИЦЕФ за насилието над деца в България, проведено в периода 2019-2020 г., разкрива, че двама от всеки 5 родители (39,8%) съобщават за използване на насилствено физическо наказание (включително удряне на шамар, плесница, удряне, ритане или използване на предмет за биене на детето) на децата през последната година1. Родителите на по-малки децата (до 6-год. възраст) значително по-често съобщават за използване на физическо насилие като форма на дисциплиниране, отколкото родителите на по-големите деца (на 12 и повече години).

В световен мащаб вредните социални норми, които са в основата на методите за насилствено възпитание на децата, продължават да съществуват, а според оценки на УНИЦЕФ малко повече от 1 на всеки 4 майки и лица, полагащи основни грижи, посочват, че физическото наказание е необходимо за правилното отглеждане и възпитание на децата.

Данните - публикувани на първия по рода си Международен ден на играта - подчертават също така различията в практиките на полагане на грижи и достъпа до възможности за игра. Например, новите оценки показват, че приблизително 4 от 10 деца на възраст 2-4 години нямат достъп до достатъчно отзивчиво взаимодействие или стимулация у дома, което означава, че те могат да изпитат емоционално пренебреграване и чувство на откъснатост, несигурност и поведенчески проблеми, които могат да продължат и в зряла възраст. Същевременно 1 от 10 деца пропуска дейности като: четене, разказване на приказки, пеене и рисуване с родителите си или с полагащите грижи за него, които са от решаващо значение за насърчаване на познавателното, социалното и емоционалното му развитие.

Данните също така показват, че около 1 от 5 деца на възраст 2-4 години не играят със своите родители или полагащите грижи лица вкъщи, а около 1 от 8 деца на възраст под 5 години нямат играчки или предмети за игра вкъщи.