За яркия образ на главния герой Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов бе отличен с 3 награди – награда „Варна“, Награда „Аскеер“ за главна мъжка роля и награда на Друмевите театрални празници за мъжка роля, споделена с Николай Божков и Недялко Стефанов.

Преди това пиесата „Ботушът“ донесе на своя автор Лило Петров награда „Икар“ 2024 за нова българска драматургия. Актьорските награди „Аскеер“ 2024 г. препотвърдиха високата художествена стойност на драматургичния текст в първата му реализация на българската театрална сцена, с което „Ботушът“ влезе във варненската театрална история с безпрецедентните 4 отличия на професионалната гилдия.

Ако добавим към тях номинацията за „Аскеер“ в категория поддържаща роля на Недялко Стефанов и селекцията на спектакъла в Друмеви театрални празници и МТФ „Варненско лято“, признанието става още по-значимо. То донесе огромна радост на целия екип на Варненския драматичен театър и особено на режисьора Стоян Радев Ге.К., за чиято постановка „Домът на Бернарда Алба“ през 2006 г., да припомним, деветте актриси в представлението получиха 9 номинации за награда „Аскеер“ в категория главна женска роля. Връщайки се с празничен повод назад във времето, трябва да изтъкнем още, че самият Стоян Радев бе удостоен с награда „Икар“ 2012 г. в категория главна мъжка роля за своя Ричард III в едноименната постановка по Уилям Шекспир на Пламен Марков.

Но ето какво написа във фб профила си носителят на „Аскеер“ 2024 в категория главна мъжка роля Константин Соколов: „В рамките на 8 дни представлението "Ботушът" взе 3 награди: наградата на Друмеви театрални празници за най-добра мъжка роля, която си разделихме с Недялко Стефанов и Николай Божков; награда „Варна“ за ролята ми на Петър и за същата роля - награда „Аскеер“ за главна мъжка роля. Да, две от наградите се водят индивидуални, но тъй като театърът е колективно изкуство, тези награди по същество са признание за целия екип на представлението, защото само без един от тях, нищо нямаше да е това, което прави "Ботушът" стойностно представление. А то е такова, поради ред причини, главната от които е, че то разказва за безброй погубени души в едни страшни времена от българската история, които са ни белязали и които трябва да се помнят.

Поклон за: Лило Петров, който има смелостта не само да включи лампите в тази мрачна зала, а да седне на писалището и взирайки се в кръвта по стените, да я опише. За Стоян Радев, нашата камионетка, в която сме натоварени всички, която катери безстрашно баира нагоре и ни води към върха, независимо, че пътят към него е каменист и обрасъл. За Недялко Стефанов, Николай Божков и Станислав Кондов, с които всяка вечер, в която играем "Ботушът", умираме, държейки се за ръце, за да можем след представлението да се преродим заедно. За Даниела Николчова, която изгради черупката. За големия Калин Николов, създал болезнената звукова и музикална среда. За Деница Серафим, чиито вокали допълват болката. За всички технически служби, които със старанието си правят възможно реализирането на "Ботушът". Огромно благодаря на всички, които се вълнуваха заедно с мен по време на всички церемонии. Благодаря за всички честитки и пожелания, които получих. Благодаря за сърдечната подкрепа на всички приятели. Благодаря!“