Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит по време на първия етап от разкопките на мястото, където предстои да бъде построена новата автогара в Созопол, обявиха от пресцентъра на местната община.

Припомняме, че през април там беше откри и некропол.

При разкопките, които се извършват от екип на Археологическия музей в Созопол, ръководен от директора Димитър Недев, археолозите са достигнали до над 6 метра дълбочина. Предстои ровът да се укрепи, за да могат разкопките да продължат.

В границите на открития манастир е имало църква от след средата на XII в. От нея са разкрити две трети от наоса, или основната част на храна. Проучва се и притворът. От манастира е проучен детайл, който обхваща сграда, състояща се от три помещения от северното крило на манастира. Предполага се, че той е съществувал до средата на XIII в. След втората четвърт на XII в. около манастира се формира голям християнски некропол, който продължава до втората половина на XIII в.

Открити са голямо количество находки, свидетелстващи за живота в манастира. Те са били съхранени в ями, тъй като в съдовете, използвани в тези християнски култови центрове, не е трябвало да напускат свещеното пространство.

Сред находките има канделабри от XII и началото на XIII в. Открити са и множество белоглинени керамични съдове с подглазурна украса. Сред тях има и такива с местна изработка, които имат характерно излъскване и вълнообразна декорация, която дава възможност за много точно датиране. То се потвърждава и от монетните находки. Монетите са скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините.

Намерени са също няколко кръста - реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни, както и обеци. Това е рядкост, тъй като в християнските погребения от този период рядко се срещат гробни дарове, обяснява Недев.

В края на XIII в. манастирът и църквата са унищожени от пожар. За това свидетелстват както пластовете от въглени, така и обгорелите стенописи. Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати почти в целия обем на църквата, включително и в пространството на притвора.

Според директора на местния археологически музей Димитър Недев находката от стенописи е много интересна и богата. Разкрити са части от лицата на трима светци, надписи, които включват както имената на светци, така и части от молитви. Тяхната идентификация предстои да бъде направена след извършване на реставрацията на стенописите.

След унищожаването на църквата върху нея е изграден път. Според Димитър Недев това е много странно обстоятелство, защото свещените пространства по принцип не са се неглижирали. Недев има идея улицата да бъде запазена и откритията да бъдат експонирани в бъдещата автогара.

Във втория период от съществуването на църквата тя вероятно се е използвала основно за погребения. Вижда се прекъсване от север и от юг на масивния ѝ зид, който е широк около 90 см. Гробовете около нея са един в друг, като до момента проучените погребения са над 120. Ако се броят и препогребванията, те стават над 160, допълва експертът.

Църквата е изградена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство. От него са разкрити два от т.нар. цистови гроба, или гробници. Едното погребение е на дете. Там също има ями, в които се откриват големи количества керамика.

Находките потвърждават резултатите от предишни проучвания, че под ранно християнския некропол ще бъде документиран и проучен римски некропол. Почти на едно ниво с него се откриват и елинистични гробове от III до началото на I век пр. Хр.

Предстои археологическият обект да бъде посетен от комисия на Министерство на културата. Плановете са разкопките да бъдат възстановени отново през есента. Те се осъществяват със съдействието и помощта на Община Созопол.