И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов изпрати до министъра на правосъдието Мария Павлова становище от името на Прокуратурата на Република България по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ), публикуван през март т.г. за обществено обсъждане.

Предложеният проект на ЗСВ съдържа сериозни недостатъци и противоречиви норми, които налагат допълнително обсъждане и неизбежна редакция на значителна част от текстовете. В него са заложени противоконституционни норми и законодателни решения, които не могат да бъдат обяснени по друг начин освен като резултат от съзнателен и политически мотивиран стремеж за неравно третиране на съдиите и на прокурорите и следователите, посочва главният прокурор.

В становището е направен обстоен преглед на предложенията за промени като са изложени аргументи за това, че някои от тях не съответстват на Конституцията и са в противоречие с принципите на правовата държава. Други са неясни, непрецизни, вътрешнопротиворечиви, крайно неудачни. Част от конституционните норми са пренесени буквално в проекта за ЗСВ без да са доразвити детайлно.

Ето и някои от основните възражения, свързани с предложенията за промени:

В проекта за ЗСВ се предвижда преструктуриране на прокуратурата по начин, който не съответства на структурата на съдилищата, установена в Конституцията. Закриването на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура и създаването на една Върховна прокуратура (ВП) представлява значително преструктуриране на прокуратурата, неотговарящо по вид на върховните структури на съда. Това е преструктуриране, което може да бъде извършено единствено от Велико народно събрание. Създават се и предпоставки за „свиване“ на правозащитната функция на прокуратурата само до един от способите - наказателния. Указва се какви направления следва да се създадат в двата отдела на ВП без да се отчита спецификата на нейната дейност.

По този начин законодателната власт изземва вътрешноорганизационни функции на прокуратурата и така накърнява независимостта на съдебната власт, гарантирана от Конституцията. В демократичната правова държава е неоправдана прекомерната намеса на една власт в друга власт, се подчертава в становището.

Обръща се внимание, че в проекта за ЗСВ се предвижда членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС), които са магистрати, да са едновременно и съдии, прокурори или следователи. Подобно решение на практика обаче отрича статута на ВСС и ВПС като постоянно действащи органи.

В проекта се предвижда всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС и ВПС, главният инспектор и инспекторите да декларират в едномесечен срок от постъпването си всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, граждански дружества и обединения. Липсва обаче определение какво означава „тайни и/или неформални организации и общества“ и не става ясно кои обстоятелства подлежат на деклариране.

Предвиденият ред за провеждане на конкурси в системата и за обявяване на резултатите от тях поражда съмнения за това, че ще бъдат спазени принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост.

В законопроекта остава възможността да се налага дисциплинарно освобождаване от длъжност за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Но не е посочено кои точно действия накърняват престижа на съдебната власт, а това би довело до изключителен субективизъм без предварително ясни критерии за поведението на магистратите, с което пряко се засяга тяхната независимост при вземането на решения съгласно закона и вътрешното им убеждение.

По отношение на командироването предложените разпоредби в законопроекта ще създадат неравнопоставеност между съдии и прокурори. Предлага се възможност съдиите да бъдат командировани за 1 година, а прокурорите за два пъти по-кратък срок - до 6 месеца в рамките на година. Такъв срок няма да доведе до необходимото подобряване на работата. Може да се стигне дори до забавяне на наказателни производства, тъй като с приключването на командироването на единия прокурор ще се наложи друг да се запознава с материалите по делото и да предприема законово предвидени действия.

В становището се аргументира нуждата от допълнение на проектозакона по отношение на необходимостта от администрация към главния прокурор, която да извършва значителен обем от дейности като процесуално представителство по дела, възлагане на обществени поръчки, институционални и международни отношения и др.

На 15.04.2024 г. Прокуратурата на Република България внесе в Конституционния съд становище по конституционно дело №1 от 2024 г. и присъединеното към него конституционно дело № 2 от 2024 г., образувани по искания на президента и на 49 народни представители, за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, приет в края на 2023 г. Част от аргументите в него са развити и в становището по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ), изпратено до министъра на правосъдието в служебното правителство.