Кристалина Георгиева спечели втори петгодишен мандат като управляващ директор на МВФ преди началото на пролетните срещи на фонда във Вашингтон следващата седмица. 

Георгиева, която е в ролята от есента на 2019 г., беше единственият кандидат за поста. Но едва след като европейските лидери сигнализираха, че ще я подкрепят миналия месец, кандидатурата й беше гарантирана.

Българският икономист беше изправен пред полемика през 2021 г. относно ролята й в скандал, свързан с престоя й в Световната банка, с вътрешно разследване, обвиняващо я в насочване на усилията за изкуствено повишаване на класирането на Китай във влиятелния годишен доклад на кредитора Doing Business.

Георгиева каза тогава, че принципно не е съгласна със заключенията в доклада на Световната банка. Изпълнителният съвет на МВФ по-късно обяви, че има „пълно доверие“ в управляващия директор, след като започна собствено вътрешно разследване.

Нейното желание МВФ да играе по-голяма роля в смекчаването на изменението на климата и напускането на бившия високопоставен служител Дейвид Липтън също се смята, че са довели до някои критики от страна на акционерите и персонала на фонда. 

Въпреки това, Георгиева също успя да насочи МВФ през пандемията, като той одобри повече от 360 милиарда долара ново финансиране; облекчаване на обслужването на дълга на най-бедните страни; и разпределение на специални права на тираж, вътрешната разчетна единица на МВФ, на стойност 650 млрд. долара. През 2023 г. фондът също така одобри пакет от помощ на стойност 15,6 милиарда долара за Украйна, за първи път го направи за страна във война.

„При вземането на това решение бордът похвали силното и гъвкаво ръководство на г-жа Георгиева по време на нейния мандат, преодолявайки серия от големи глобални сътресения“, казаха в петък координаторите на борда Афонсо Бевилакуа и Абдула БинЗара.

Георгиева каза, че е „дълбоко благодарна за доверието и подкрепата“, която ѝ оказа бордът.