От 11 март 2024 г. Българската народна банка пуска в обращение медна възпоменателна монета на тема „125 години от рождението на Панчо Владигеров“ от серията „Български творци“. Цената на монетата при пускане в обращение е 54 (петдесет и четири) лева.

Всеки клиент ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета.

Панчо Владигеров оставя трайни следи в българското музикално наследство като композитор, диригент, пианист и педагог. Създадените от него творби обхващат различни форми и жанрове – симфонии, концерти, камерна и сценична, вокална и клавирна музика.

Роден е в Цюрих, Швейцария, на 13 март 1899 г., но по-голямата част от живота му преминава в България. Музикалното си образование получава в София и Берлин. По време на пребиваването си в Германия (1912–1932 г.) Владигеров печели два пъти Менделсоновата награда на Берлинската академия, работи като композитор и музикален директор и създава едни от най-патриотичните произведения в музикалната ни съкровищница: вариациите за пиано върху песента „Горда Стара планина“, рапсодия „Вардар“, „Българска сюита“, „Седем симфонични български танца“ и др. През 1936–1942 г. той е представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Основоположник на редица жанрове в българската музика, през своя дълъг творчески път Маестрото създава композиции, звучали на прославени световни сцени – операта „Цар Калоян“, Концерт за пиано и оркестър № 3, „Импровизация и токата“, балета „Легенда за езерото“, „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Еврейска поема“, „Люлински импресии“, клавирните миниатюри „Шумен“, „Епизоди“ и „Акварели“ и други известни произведения.

В продължение на повече от 40 години той е професор в Държавната музикална академия, която днес носи неговото име. Работи активно до смъртта си (8 септември 1978 г.) и оставя над 20 хиляди страници нотни ръкописи. Удостоен е с високи български държавни и чуждестранни отличия, сред които и Хердеровата награда. Неговата музика е красиво проявление на дълбоката му емоционална връзка с българските културни традиции, съчетала мотиви от народното ни творчество с класически музикални похвати.