Варна чества Освобождението - виж програма за 3 март
Санстефански мирен договор
От падането си под османска власт през 1396 година, българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.
През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), която завършва с победа над турците.
Санстефанския договор, обаче е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Един от важните резултати на този договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.
Берлински договор
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия.
Честване
И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
Договорът е подписан на 19 февруари 1878 година, но тъй като през 1916 г. в страната офциално е въведен Григорианският календар, денят на честването на празника се променя на 3 март. За първи път се чества на тази дата през 1917 г.
За нас, българите, 3 март е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили. Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.
От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.




Новини - теми













Днес ще заседава комисията за борба с грипа във Варна, заболеваемостта остава висока
Синдикат „Образование“ предлага удължаване на междусрочната ваканция
Неочаквани гости в морето: Няколко пеликана изненадаха варненци край брега (снимки)
Pandora откри първия си магазин от ново поколение в Delta Planet във Варна
Русия: ЕС ще капитулира и САЩ ще получат Гренландия
Нов опит: Отново търсят кой да проектира ремонта на къщата на Антон Новак във Варна
Днес: Кръгла маса обсъжда бъдещето на Аспарухов мост във Варна
Здравното министерство е обещало финансова инжекция към МБАЛ „Св. Анна“ Варна
23 души са настанени в студените дни в приюта за бездомни във Варна
Слави Панайотов The Clashers представя във Варна новата образователна игра “19 - Nineteen (By the Clashers)”
Президентът започва процедурата за назначаване на служебно правителство след неуспешните мандати
Най-малко 39 загинали при тежка влакова катастрофа в Южна Испания
Слаб снеговалеж и зимни условия по пътя Варна – Добрич
Очаква ни още по-студено време
ЕС обмисля ответни мита за 93 млрд. евро срещу САЩ заради напрежението около Гренландия
Бизнесът категорично против законопроект за контрол на цените
Какво се случва с мозъка, когато си лягаме по едно и също време всяка вечер
Външно министерство: Няма данни за загинали българи при влаковата катастрофа в Испания
Какво ще бъде времето утре по Черноморието?
Тръмп отново заплаши с мита за Европа и Великобритания
Гласуваха пари за социалната услуга "Топъл обяд" във Варна











RSS Новини