Любопитен факт е, че началото на това печатно дело не дава жена. С издаването на списанието се захваща Атанас Манов. Той произхожда от богат род, успешен в бизнеса с лозарство и идващ от силистренско. Издава списанието, след като посещава Париж и се запознава с редакторката на тамошно женско издание. Решава да пренесе този опит и у нас като прави сестра си Теодора Ноева директор на списанието. Заедно с нея и с другата си сестра Елена започват да създават съдържанието на „Женски свят“. Първият брой излиза през 1893 година.
Теодора Ноева и Георги Ноев
По това време Теодора Ноева вече е известна с работата си в две благотворителни дружества. Тя е омъжена за Георги Ноев, който се бори за европеизацията на град Варна като зам. - кмет.
Елена Манова няма съпруг, работи само по притурката „Домакиня“. Тя завършва шев и кройка в Париж и на практика става първата дипломирана модна дизайнерка у нас. През 1897 година става директорка на първото професионално девическо училище във Варна.
Списанието излиза шест години и след това спира поради финансови причини. Преди това обаче то набира сериозна популярност и сестрите Теодора и Елена дори са приети на частна аудиенция в двореца Евксиноград от княгиня Мария Луиза. Тази лична среща дава много добър тон за приемането на списанието от обществото.
В „Женски свят“ се повдига въпросът за равнопоставеност на жените с мъжете в образованието, за правото им на висше такова, правото на жената на труд, на равни заплащания на учители и учителки. Публикуват се биографии на известни успели жени. Още в първата програмна статия е заявено, че жената не е допълнение на мъжа. Тя е другата, неоценима и с особено предназначение половина на света, се казва в изданието.
Обществената дейност и борбата за правата на жените на Теодора Ноева не се ограничава само с издаване на списанието.
През март 1896 година тя истински скандализира варненската общественост.
Подава заявление в местното градско общинско управление, с което моли и нейното име да се впише в избирателните списъци, за да може да упражни дадените й права от конституцията. В закона по това време е записано кой има право да гласува – всеки български поданик. Сред изброените лица, на които им е забранено да гласуват, са цигани номади, просяци, съдържатели на публични домове. Никъде не са споменати жени.
В това отношение Теодора Ноева може да се смята за първата суфражетка в България, разказва Стефка Мухтарова, която е екскурзовод в Музей за нова история на Варна. Жените у нас получават право на глас след януари 1938 година. Тогава е публикуван новият избирателен закон, който дава възможност право на вот да упражнят омъжени и разведени жени, както и вдовици.
Теодора Ноева получава признателност за благотворителната си и гражданска дейност с орден, връчен й лично от царя.
Преди да се появи списанието „Женски свят“ символ на активната гражданска позиция и дейност на дамите във Варна става женското благотворително дружество „Майка“, което се основава през 1888 година. То е под покровителството на Н. В. Царица Елеонора. Първоначалната цел е подпомагане на бедни ученички с учебници и помагала, дрехи и временни финансови помощи за крайно бедните, както и да се работи за ”умственото, нравственото и стопанското развитие на жената”.
През 1897 г. дейността се разширява като се създава стопанско училище “Трудолюбие”. Устройват се практически курсове (2 и 3 годишни) по шапкарство, шиене на горни и долни дрехи, цветарство и др. След завършване на курсовете и полагане на изпит, ученичките получават дипломи и имат възможност да упражняват свободно професията.
Година по – късно във Варна се провежда стачка с участието на множество жени с искане да се забрани износа на житото и да се раздаде хляб на населението. Следва масово участие на жени и в стачките на текстилните работни и тютюноработниците.
На 1 май 1912 г. в манифестацията за Празника на труда се включват 200 жени.
Д-р Анастасия Желязкова
Друго варненско женско благотворително дружество „Милосърдие“ е създадено през 1908 година. Основна цел е създаване на приют за стари хора, който тържествено е открит на 30 април 1915 г. в присъствието на митрополит Симеон, кмета Александър Василиев, председателката д-р Анастасия Железкова и множество граждани и гражданки.
През месец март 1915 година е бунтът на гладните жени, които разграбват фурните и хранителните складове. През 1918 година около 500 жени от крайните квартали се явяват пред председателя на районния комитет по прехраната с искане да се увеличи хлебната дажба и да се прекрати войната.
През 1931 година има голяма стачка в памучната фабрика, в която участват около 2000 работнички.







Кога Варна се сдобива с автоматична телефонна централа?
Новини - теми












След десетилетия чакане: Възстановяват панорамния път за „Златни пясъци“?
Училище по математика „Питагор” отваря врати във Варна
Продължава издирването на изчезналата Кремена Панова от Разград
Кметът пусна визуализации на моста при панорамния път за „Златни пясъци“
Жена нападна с нож четирима души във Варна, разследват случая
Днес светът отбелязва Деня на „Междузвездни войни“
Тържествен концерт на Представителния духов оркестър на ВМС във Варна на 5 май
Трима починали при предполагаемо огнище на хантавирус на круизен кораб
От днес: Променят маршрута на автобус №13 във Варна заради ремонт
Без ток утре във Варненска област...
Без ток във Варна и областта днес...
Нова публична платформа показва в детайли разходите и договорите за пътната инфраструктура у нас
„Панорама на средното образование“ ще се проведе във Варна на 11 и 12 май
Светлин Наков е гост на Varnapreneurs #33 във Варна
Пуснаха под гаранция д-р Хасърджиев и Анастасиус Михайлидис
Разкриха схема за кредити с фалшиви лични карти
Фискалният съвет с 6 препоръки за бюджета за 2026 г.
ВМС канят варненци на военен ритуал по случай 6 май
МОН предлага треньор да стане регулирана професия
БАБХ откри над 360 кг негодни храни в столове и кухни-майки, нередности и във Варна
Водоподаването е спряно в части от Варна заради аварии











RSS Новини