Това показва ново проучване, публикувано в списание Neurology.
„Тези резултати допълват доказателствата, че фините прахови частици от замърсяването на въздуха, свързано с трафика, влияят върху количеството амилоидна плака в мозъка“, каза Анке Хюелс, доктор, автор на изследването и асистент в университета Емори в Атланта, в изявление.
Констатациите също са част от нарастващ набор от изследвания, показващи безбройните начини, по които замърсяването на въздуха може да има върху здравето като цяло. Хюелс и нейните колеги, например, преди това са проучили в Trusted Source ефекта от замърсяването с малки прахови частици върху здравето на дихателните пътища и стареенето на кожата.
„Това проучване наистина показва отново, че замърсяването на въздуха може да засегне всеки един орган в тялото“, каза Хюелс пред Medical News Today. „Повечето хора знаят, че замърсяването на въздуха може да повлияе на респираторното здраве и белите дробове, но не са наясно с ефектите върху мозъка и Алцхаймер. Това е някак страшно.“
Подробности от проучването за замърсяването на въздуха и риска от Алцхаймер
В новото си проучване Хюелс и нейните колеги са изследвали мозъчна тъкан, дарена от 224 души, починали на средна възраст 76 години. Те корелираха разпространението на маркерите на Алцхаймер, открити в мозъците на участниците, с известно излагане на замърсяване на въздуха въз основа на техните домашни адреси в района на Атланта.
Изследователите съобщават, че хората, които са били изложени на най-високите нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици - класифицирани като замърсители с диаметър под 2,5 микрона - е по-вероятно да имат по-високи нива на амилоидни плаки в мозъците си.
„Един биологичен механизъм, който може да е свързан с малките частици, е, че когато ги вдишвате, те могат да преминат кръвно-мозъчната бариера и да навлязат в мозъка“, каза Хюелс. „Тези частици са токсични, така че веднага щом достигнат до мозъка, могат да причинят щети.“
Тези, които са имали излагане на замърсяване, което е било с един микрограм на кубичен метър (1 µg/m3) по-високо от средното през годината преди смъртта им, са били почти два пъти по-склонни да имат по-високи нива на плаки. Тези с по-висока експозиция през трите години преди смъртта са имали 87% по-голяма вероятност да имат по-високи нива на плака.
Как гените също играят роля в риска от Алцхаймер
Изследователите съобщават, че най-силната връзка между замърсяването на въздуха и амилоидните плаки е сред тези без генния вариант APOE e4, за който е известно, че е свързан с риска от Алцхаймер.
„Това предполага, че фактори на околната среда като замърсяването на въздуха могат да бъдат фактор, допринасящ за болестта на Алцхаймер при пациенти, при които заболяването не може да се обясни с генетиката“, каза Хюелс.
Д-р Дейл Бредесен, невролог, както и старши директор на Precision Brain Health в Pacific Neuroscience Institute и главен научен директор в Apollo Health, каза пред Medical News Today, че около 9% от хората, които нямат ген APOE e4, развиват болестта на Алцхаймер, в сравнение с около 30% от тези, които имат едно копие на гена в своята ДНК и 70% от тези, които имат две копия на гена APOE e4.
Бредесен нарече замърсяването на въздуха с прахови частици „многократно лош играч“, защото допринася за три вида проблеми за тялото, които могат да причинят болестта на Алцхаймер.
Това са: възпаление (което причинява образуването на амилоидни плаки); нарушен кръвен поток, което намалява енергийното снабдяване на мозъка; и токсичност, която пречи на правилното функциониране на мозъка.
„Има множество начини, по които замърсяването намалява поддръжката на [невронната] мрежа“, каза Бредесен, който не е участвал в последното изследване. „Има десетки тихи убийци на Алцхаймер, включително сънна апнея, пародонтит и спукани черва. От живите в момента американци 45 милиона ще умрат от болестта на Алцхаймер, тъй като има много относително тихи причини, включително замърсяването, каза Бредесен.
Хюелс каза, че последващите проучвания биха могли да възпроизведат резултатите в по-големи мозъчни банки. Тя отбеляза, че за това проучване изследователите са имали достъп само до последния известен адрес на донорите преди смъртта им.
„В идеалния случай бихме искали да разгледаме експозицията през целия живот“, каза Хюелс.
Новини - теми
Още една площадка получи лиценз за Спешна помощ по въздуха
Във Варна все повече пациенти с онкологични заболявания търсят психологическа помощ
Изтеглиха от българския пазар сокове, причиняващи повръщане
Д-р Керековска: Остеопороза – скрининг и как да предотвратим счупвания
Въвеждат се противоепидемични мерки срещу разпространението на коклюш
Безплатно измерване на кръвното днес на входа на Морската градина във Варна
Световен ден за борба с хипертонията
Почина първият човек, трансплантиран със свински ГМО бъбрек
В България всеки месец средно 4000 души получават инсулт
РЗИ – Варна съветва как да се пазим от кърлежи и какво да правим при ухапване
Умора, повишен апетит и „прескачане“ на сърцето – знаци за проблем със щитовидната жлеза
Д-р Николай Стоилов е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
Нов живот с две изкуствени сърца - историята на Мартин от Варна
Военният "Спартан" транспортира пациент от Варна до София
RSS Новини