В продължение на хиляди години крайбрежните салиши от тихоокеанския северозапад са имали нещо, което може да изглежда любопитна традиция за външни хора: те са отглеждали и периодично стригали пухкави бели кучета, генерирайки вълна, която да тъкат в одеяла за духовни практики и церемониални облекла.

Вълнестите кучета, които приличат на съвременните самоеди , не били домашни любимци. Хората от Крайбрежния Салиш ги смятат за близки роднини, наравно с хората, и вярват, че имат мъдрост, която да споделят. Пазачите — предимно жени — имали известно богатство и статус. Те хранели кучетата на специална диета, която включва сьомга и други морски обитатели, и защитавали животните от размножаване със селски кучета.

И все пак в края на 19 или началото на 20 век вълнестите кучета са изчезнали.

В статия, публикувана в Science на 14 декември 2023 г., съвместна работа между изследователи от Смитсониън и членове на общностите на Салиш, чрез преплитане на предците и истории от уста на уста на местните нации с напреднали научни методи - включително геномен анализ - авторите успяха да потвърдят, че вълнестото куче е съществувало от най-малко 5000 години. Докато животинските останки от далечното минало, намерени в териториите на Салиш, се смятаха за принадлежали на вълнисти кучета, изследването е първото научно доказателство, че животните определено са съществували в региона от хилядолетия.

„Знаехме това“, казва Майкъл Павел, старейшина от общността Skokomish/Twana Coast Salish в щата Вашингтон, който допринесе за проучването. „Знаехме с какво го храним, знаехме как се грижат за него, знаехме, че е уникален и голяма част от научните резултати потвърждават това.“

Изследването може би никога нямаше да се случи без куче на име Мутън. По време на пандемията Covid-19, еволюционният молекулярен биолог Одри Лин превърта в Twitter (сега наричан X) и попадна на статия в списание Hakai за Salish и тяхната традиционна връзка с вълнестото куче . Тя имала специален интерес към еволюцията на кучетата, но никога не била чувала за породата. Тя казва, че е била очарована от описанието на жените от Салиш, които гребят през крайбрежните води със своите доверени и обичани кучета в техните канута.

До средата на 19-ти век тази някога процъфтяваща традиция за тъкане на кучешка вълна е в упадък. В края на 1850 г. натуралистът и етнограф Джордж Гибс се грижи за вълнесто куче на име Мутън. Когато Мутън умира през 1859 г., Гибс изпраща кожата си в зараждащия се институт Смитсониън, където руното живее оттогава. Малцина обаче знаеха за съществуването на кожата, докато не беше преоткрита в началото на 2000-те години.

Към средата на 19-ти век някога процъфтяващата традиция за тъкане на вълна от кучета Coast Salish е в упадък. В края на 1850 г. натуралистът и етнограф Джордж Гибс се грижи за вълнесто куче на име Мутън.

В статията се споменава, че Смитсониън притежава може би единствената известна вълнена кучешка кожа. Най-вероятно Гибс, който е изучавал местните култури, докато е работил по проучването на северозападната граница, е получил Мутън като подарък.

Лин искала да научи повече за линията на вълнестото куче и решила да създаде пълен геномен профил.

„Бях много изненадана, че нямаше публикувана генетична работа за Mutton“, казва тя. По-конкретно, тя се надяваше да види дали той е „предколониално куче“, което е присъствало много преди колонизаторите да дойдат в Северна Америка.

Вълнестото куче вече не съществува от началото на 20-ти век и традициите на тъкане на Coast Salish също почти изчезнали. Извън местните общности, общоприетото обяснение отдавна е, че самите крайбрежни салиши са загубили интерес към развъждането и стригането на кучетата, след като станат достъпни по-евтини влакна и одеяла.

Фрагмент от одеяло Coast Salish в класически стил, който включва смес от козя вълна и вълнена кучешка вълна в основата (вертикални нишки) и вътъка (хоризонтални нишки).

Но самите крайбрежни салиши предават друга история: европейските мисионери и власти се заели да изкоренят вълнестото куче, защото е свързано с местните вярвания и културни практики. Смята се, че облекла, създадени от вълнени кучешки влакна, като ленти за глава, презрамки за носене, роби и други церемониални регалии, са пропити с духовни свойства.

Реконструираното вълнесто куче стои на стилизиран фон на тъкачен мотив от Coast Salish от историческо одеяло от кучешка вълна.

„Вълнестото куче е дарено от Създателя да има вълнени влакна, които да задържат енергията на молитвата“, казва Павел. Плат, изработен от козината му, беше ценен подарък. „Това би било един от най-търсените и високо уважавани предмети, които да получавате в дните на предците“, казва той. Но след като британците дойдоха, казва той, „вълненото куче, не по-различно от хората от крайбрежния салиш, беше преследвано.“ Кучетата „са били или асимилирани, или изкоренени, за разлика от политиките и процедурите, засягащи коренното население“. Във вестника една възрастна жена, Рена Пойнт Болтън, си спомня, че нейната прабаба е била принудена да се откаже от кучетата си. На нейните предци „е казано, че не могат да правят своите културни неща“ от индийски агенти и правоприлагащи органи, каза Болтън на изследователите. „Кучетата не бяха разрешени.“

Въз основа на генетичните данни екипът изчисли, че вълнестите кучета са се отделили от други породи преди 5000 години - дата, която съответства на археологическите останки от региона. Те също така открили, че Мутън е генетично подобен на предколониалните кучета от Нюфаундленд и Британска Колумбия. Изследователите изчисляват, че близо 85% от произхода на Мутън може да бъде свързан с предколониалните кучета. Това древно потекло е изненадващо, защото Мутън е живял десетилетия след въвеждането на европейските породи кучета. Това прави вероятно общностите на Coast Salish да са продължили да поддържат уникалния генетичен състав на вълнестите кучета до точно преди кучетата да бъдат унищожени.

Общо екипът анализира повече от 11 000 различни гена в генома на Мутън, за да определи какво е дало на вълнестите кучета тяхното пухкаво руно и вълнени влакна, които могат да бъдат изпредени заедно, за да се създаде прежда. Те идентифицирали 28 гена, които имат връзки с растежа на косата и регенерацията на фоликулите. Те включват ген, който причинява фенотип на вълнест косъм при хората, и друг, свързан с къдрава коса при други кучета. Подобни гени дори са били активирани в геномите на вълнестите мамути.

Изследването хвърля светлина върху произхода и генетиката на вълнестите кучета, вече изчезнала порода кучета, която е била част от общностите на местните крайбрежни салиши в северозападната част на Тихия океан в продължение на хилядолетия.