Европа не се е отърсила напълно от големия, болезнен проблем, преследващ нейните икономики през последните две години.

Годишната инфлация в Германия и Франция, водещите икономики в Европейския съюз, се повиши през декември и анализаторите очакват данните за еврозоната, които се очакват в петък, да потвърдят тенденцията. Ако се случи, това ще бъде първото покачване на инфлацията в региона от април, съобщава CNN. Това може да смекчи вълнението сред някои инвеститори, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да е на ръба да намали лихвените проценти.

В Германия инфлацията на потребителските цени (CPI) възлиза на 3,8% през декември спрямо 2,3% през ноември, според официална оценка, публикувана в четвъртък. Във Франция годишният CPI скочи до 4,1% през декември от 3,9% предходния месец, показват предварителните данни .

И в двата случая цените на енергията спомогнаха за повишаване на основния темп на инфлация.

Икономистите очакваха подема отчасти, защото правителствата отмениха щедрите субсидии, въведени в подкрепа на домакинствата по време на енергийната криза от 2022 г.

От края на 2021 г., когато глобалната инфлация започна да се покачва след края на пандемичните блокировки, правителствата насочиха стотици милиарди в субсидии, предпазвайки домакинствата и бизнеса от огромното покачване на цените на енергията. Тези повишения бяха до голяма степен подхранвани от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Германското правителство например плати сметките за газ и отопление на домакинствата през декември 2022 г., намалявайки инфлацията. Сега тази еднократна субсидия изчезна и въпреки че оттогава цените на енергията паднаха, те се покачиха през декември в сравнение с изкуствено понижените нива от година по-рано.

Френската статистическа служба заяви в четвъртък, че увеличението на инфлацията през декември се дължи на „ускоряването за една година на цените на енергията и услугите“.



Базисната инфлация изглежда по-добре

Но Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management, каза, че очаква основната инфлация - която премахва нестабилните разходи за храна и енергия - в 20-те страни, използващи еврото, да продължи да се забавя.

„Импулсът на инфлацията все още е към по-бавно увеличение на цените“, каза той пред CNN. „Няма никакви доказателства за „лепкави“ цени или по-висока дългосрочна инфлация в нито една от данните, които виждаме в момента – в Европа, Обединеното кралство или САЩ.“

„Подробностите за инфлацията продължават да изненадват повече в посока надолу, отколкото нагоре“, добави той.

Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics, каза пред CNN, че очаква годишната основна инфлация в еврозоната да падне до 3,3% през декември от 3,6% през ноември и да продължи да пада оттам.

„По-важният въпрос е какво се случва с основната инфлация и основния инфлационен натиск“, каза той.

Пазарите се свиват

Ускоряването на общата инфлация в големите икономики може да намали вълнението сред инвеститорите, че централните банки са готови да намалят лихвените проценти още през пролетта.

Това вълнение доведе до рали на фондовия пазар от края на октомври, при което индексът S&P 500 на Уолстрийт и европейският бенчмарк индекс Stoxx 600 се повишиха съответно с 15% и 11% .

Високите лихвени проценти обикновено оказват натиск върху акциите, тъй като инвеститорите са склонни да предпочитат облигации, предлагащи сравнима, стабилна възвръщаемост.

Но акциите не успяха да стартират досега през 2024 г. Индексът S&P 500 падна с 1,1%, а индексът Stoxx 600 с 0,4%, откакто пазарите отвориха отново на 2 януари.

Ескалиращото напрежение в произвеждащия петрол Близък изток също породи опасения относно траекторията на цените на енергията. Сортът Брент, глобалният бенчмарк за петрол, се повиши с повече от 3%, затваряйки при 78 долара за барел в сряда.

В сряда протоколите, публикувани от декемврийската политическа среща на Федералния резерв на САЩ, показаха, че служителите са били предпазливи относно обявяването на победа над инфлацията и края на тяхната почти двугодишна кампания за повишаване на лихвите.

Въпреки че основният лихвен процент на Фед е „вероятно на или близо до своя връх“, се казва в протокола, служителите смятат, че е „уместно политиката да остане в рестриктивна позиция за известно време, докато инфлацията очевидно се понижи устойчиво“.

Миналия месец Изабел Шнабел, член на изпълнителния борд на ЕЦБ, каза , че инфлацията вероятно ще „отново временно се повиши“, отчасти защото държавните енергийни субсидии изтичат. „Имаме още много да извървим“, каза тя.

„За ЕЦБ това повторно ускоряване на инфлацията засилва позицията на запазване на много стабилна ръка и без прибързване с решения за намаляване на лихвените проценти“, пише Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите изследвания в ING, в бележка от четвъртък, добавяйки, че все още очаква централната банка да направи първото си намаление на лихвите през юни.