Крепостта Овеч край Провадия спечели голямата награда „Изборът на българите“ в осмите Годишни награди в туризма.

Церемонията по връчването на статуетките беше открита от министъра на туризма Зарица Динкова, която връчи голямата награда „Изборът на българите“ заедно с ученика от Софийската Професионална гимназия по туризъм Димитър Цветков на Димо Димов, кмет на община Провадия.

"Благодаря на всички провадийци и всички приятели на Провадия, от близко и далеч, които гласуваха и помогнаха нашата крепост "Овеч" да стане големият победител. Вярвам, че това ще отвори нови врати и възможности за развитието на туризма в община Провадия", сподели той.

Почти 100 са били кандидатите, които са се борили за призовете, а традиционната голяма награда в категория „Изборът на българите“ е била определена сред всички туристически обекти, включени в „100-те национални“ и „50-те малко познати места“ в България.

Първото място в категорията „Туристическа атракция/обект/събитие“ бе връчена от Ертен Анисова на Гагик Аракелян за комплекс „Ханът“ в с. Неофит Рилски. Проф. Николай Изов поднесе отличие на Петър Добрев, кмет на село Неофит Рилски за туристическа дестинация.

Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от Варна. Тя се намира на плато с форма на кораб от север на юг. От всички страни е обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото „Табиите“, разположено непосредствено до него на север. Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето“, където е разположена и Главната порта на твърдината. Тя се свързва с провлака към „Табиите“ посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра.

В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.

Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.)

Крепостта Овеч има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Западният вход е достъпен откъм Провадия посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.

Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.

Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от Главната порта изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра води навътре към крепостта. Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.

В каменното укрепление днес могат да бъдат разгледани говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноапсидна църква център на Овечка епархия, две еднокорабни едноапсидни църкви от XII-XIV в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на Омуртаг. Открити са и пещери обитавани от Античността.