Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи разработените мерки за промени в училищното обучение.

Предвижда се да бъдат въведени входни равнища за учениците, завършващите 8 клас и започващи 9 клас по математика и природни науки. Ще се търси установяване уменията на учениците за живота и решаване на проблемите, а не само възпроизвеждане на знания.

Планира се още от 2024 г. промени в задачите за НВО в 10 клас - по-практически и компетентности ориентирани. След 2 години се предвижда да бъдат променени задачите за 4 клас, а след още 2 години за задачите след 7 клас.

Ще се разработи и визия за по-рамкови учебни програми, обясни министър Цоков на пресконференция пред журналисти в просветното ведомство.

МОН планира след Нова година в рамките на 2024 г. да направи промени в учебния план на част Б - където има избираеми учебни дисциплини, да има възможност за формиране на интегрални учебни предмети - съвместна работа между учители.

Промяна в учебниците ще има само в тези, които предстои да бъдат издадени през настоящата година. Там, където има издадени учебници, ще се ползват старите учебници. Очаква се да има различни промени, уточни министърът в отговор на въпрос на News.bg.

При децата с ниски резултати основен фактор за подобряване на резултатите е позитивната образователна среда.

Българската образователна система иначе функционира добре, стана ясно от думите на министъра. Трябвало още малко да се балансира образователната система и да се калибрира за уменията за живота и компетентностите, за да може учениците да бъдат подготвени, компетентни и щастливи хора.

Разработени са две рамки за качеството - рамка за образование и грижа в ранна детска възраст и рамка за качествено образование в училищата. Новото, което е свързано с въвеждането на Стандарт и наредбата за управление на качеството на образованието е, че една година ще се изпробва стандарта с национална програма, какви са негативните страни, ще се усъвършенства и през 2025/2026 г. официално стандартът ще бъде въведен.

Идеята е детските ясли например да пренастроят работата си, за да могат децата да получат подкрепа и развитие. Предизвикателството е за нов тип специалисти, които да се подготвят, посочи образователният министър. Това, което е проблематично на функционирането на училищното образование е свързано както с резултатите от външното оценяване и матурите, така и резултатите на българските 15-годишни ученици на ПИЗА 2018, открои министърът.

МОН ще подготви определени инициативи по посока качественото образование и развитие на компетентности и умения за живота. На първо място училищата, които ще участват на ПИЗА 2025, трябва да получат по-голяма подкрепа от МОН. Другото, което е важно да се създаден специален модул за повишаване резултатите от ПИЗА. Учителите трябва да бъдат квалифицирани в подготовка от типа на ПИЗА тестове и практически задачи, които учениците да решават.

По думите му разбирането за качество в училищното образование, наред с постигане на високи цели - знания, умения и компетентност при учениците е развитието на силните страни на детето и ученика.

За 5 месеца МОН успели да свършат много неща - по отношение на подзаконовите нормативни документи и в Наредба 11 за оценяването в образователните институции, въвеждане на втора дата за Националното външно оценяване (НВО), има и промени в Наредба 16 - за конкурсите на директори в училищата, отчете проф. Цоков. Направена е и промяна в наредбата за развитието на учителите, училищните директори и педагогическите специалисти. Следващата посока на работа е езиковата подкрепа на децата и учениците през Закона за училищното и предучилищното образование.

МОН отвори, обсъди и затвори съдържанието на учебните програми от 1 до 10 клас. Промените ще дадат ново ниво на развитие на професионалното образование. В рамките на професионалното образование се приел и важен документ за развитие на дуалното обучение, коментира още просветният министър.

По посока на висшите образование се работи по промяна Закона за висшето образование и даването възможност за 3-годишни бакалавърски програми. в областта на науката се подготвя законопроект за насърчаване на научните изследвания и иновациите, който ще бъде внесен в Министерски съвет.

По Плана за възстановяването също е свършена много работа - да се намери място за Националния СТЕМ център, който ще оказва методическа подкрепа за ученици и учители.

Във връзка с дигиталната раница, проф. Цоков посочи, че тя може да се ползва от стотици хиляди ученици. 17 000 учители преминават обучение за работа с дигитална раница и разработване на дигитални ресурси.