Изложба с тема „Ахимса: ненасилието“ ще бъде представена в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна от 2 до 31 декември.

В нея участват някои от най-именитите български живописци и скулптори.

Откриването е от 18:00 часа днес.

Организатори на събитието са Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия у нас. Домакин е Градската художествена галерия – Варна.

Колекцията представлява етап на естествено развитие и надграждане на предшестващата изложба „Махатма Ганди: Сила на истината”, посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди от 2019 г.

Настоящата изложба е инициирана от художниците проф. Емил Попов и проф.

Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието - основополагащия житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането ѝ.

Изложбата представя индологът Йорданка Боянова:

“Основната част от експозицията обгръща темата за ненасилието с творбите на Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Павел Койчев, Светлин Русев, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Иван Славов, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Стоян Дечев, Милко Божков, Любен Гайдаров, Стоимен Марков, Кирил Мескин, Валентин Господинов, Камен Цветков, Цветослав Христов, Иван Кънчев, Веселин Начев, Иван Милушев, Любен Генов, Надежда Кутева, Рашо Митев, Свилен Блажев, Хари Атанасов, Цанко Цанков, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Нина Русева, Пламен Моневски. Със свои произведения са представени също Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (Северна Македония).

Специален акцент в изложбата е уникален портрет на Махатма Ганди, рисуван от натура от големия български художник Борис Георгиев.

Неотделима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също – със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов.

Специфичен акцент в изложбата е поставен върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“ Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни.

Епистемологичният фундамент на концепта за ахимса - нежелание за убиване, разрушаване; ненасилие в най-широк смисъл, лежи в учението за човека и битието, представено по своеобразен начин в различните школи и направления на древноиндийската образователна традиция, която се е запазила витално в продължение на поне 5 хиляди години и съществува и до днес. Ахимса представлява интровертен принцип на ненасилие, ненараняване от страна на човека на своята собствена природа и същност, както и екстровертен принцип на ненасилие, ненараняване, неразрушаване от страна на човека на своята собствена природа и същност, както и тази на всички и всичко извън него. Практикуването на ахимса е свързано с личното усилие на човека за въздържание и изкореняване на грубите разрушителни наклонности в неговата природа, като зломислие, алчност, страсти, привързаности, омраза и други проявления на егоизма, които водят до саморазрушителни действия като незачитане на истината, лъжа, кражба, заблуда за притежания и похот. Така моралният код на ахимса засяга не само и най-малко физическото ненасилие. Той обхваща физическото, менталното и духовното ниво в структурата на човека.

Големият син на Индия и борец за национално освобождение и справедливост Махатма Ганди превръща този принцип в свое верую, в начин на живот и в свое лидерско оръжие, с което повежда стотици милиони индийци против английските колонизатори в Индия, както и в борбите си за справедливост към онеправданите и в други краища на света. За Ганди ахимса е безкрайно по-могъща и позитивна сила, с която разполага човечеството за постигане на своите цели. Докато грубата сила (химса) може да има само нетрайни постижения, тъй като тя е разрушителна и саморазрушителна. Ето защо Ганди настоява: „Може никога да не бъдем достатъчно силни, за да премахнем напълно насилието от своите мисли, думи и дела. Но трябва да запазим ненасилието като наша цел и упорито да се стремим към нея.“ Принципите, каузите и стремящата се към съвършенство простота на личния живот на Махатма Ганди се разпръскват като жив пример и учение сред умовете и лидерите по всички континенти. Така концепта за ахимса като ненасилие, неразрушение, както във вътрешното пространство на човека, така и в неговото външно пространство на социално и естествено природно съществуване, получават световна гражданственост, а впоследствие (през2007 г.) ООН обявява 2 октомври – деня на рождението на Махатма Ганди – за Международен ден на ненасилието.”

Работното време на Градската художествена галерия - Варна,е: понеделник

- събота от 9:30 до 17:30, неделя - почивен ден.