Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира ситуацията с прекъсване на електрозахранването на много места в страната заради интензивния снеговалеж и силния вятър в последните дни и отговорностите на отделните държавни институции в тази връзка. Информация за изявлението му беше разпространена от пресцентъра на регулаторния орган. То е по повод коментари и въпроси дали КЕВР трябва да проверява състоянието на електрическите мрежи, сервитутите и други енергийни съоръжения.

По думите на Иванов задълженията на институциите са ясно посочени в нормативната уредба. "Извършването на подобен контрол върху съоръженията е изрично записано в Закона за енергетиката. В чл. 75, ал.1,т.1 е указано, че министърът на енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол за техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти", заяви той. По отношение на случаите от последните дни Иван Иванов обясни, че, според чл. 75, ал.1,т.4 от закона министърът на енергетиката трябва провежда предварителен, текущ и последващ контрол за готовността на енергийните обекти за работа при бедствия и военно положение. Той допълни, че в това отношение КЕВР няма законови правомощия.

Иванов каза още, че в утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране и съгласувани с Комисията за защита на потребителите (КЗП) общи условия на трите електроразпределителни дружества в конкретни случаи са предвидени санкции за дружествата. При авария в градски райони дружествата трябва до 2 часа да създадат необходима организация и да започнат възстановяване на електроснабдяването. За извънградски райони този срок е до 4 часа. Ако електрозахранването не бъде възстановено за 24 часа електроразпределителното дружество е задължено да плати еднократна компенсация от 30 лева на всеки засегнат клиент. Ако прекъсването продължи над 36 часа, дружеството трябва да плаща по 20 лева на клиент за всеки следващ период от 12 часа до възстановяване на електрозахранването.

Санкциите не се прилагат при форсмажорни обстоятелства, когато със заповед на областния управител бъде обявено бедствено положение. "Ако има заповед, с която в областта се въвежда извънредно положение поради настъпило бедствие, срокът на това прекъсване престава да е валиден за периода на обявеното положение", отбеляза Иванов.

Шефът на КЕВР каза още, че регулаторът стриктно изпълнява задължението си ежегодно да контролира дали трите електроразпределителни дружества са осъществили заявените от тях инвестиции и при неизпълнение да им налага съответните санкции. Той посочи, че за периода от 2018 г. до 2020 г. са признати инвестиции на дружествата за 620 млн. лева. От 2021 г. до 2023 г. са отчетени още 611 млн. лева инвестиции. "Това означава, че КЕВР е признала общо на трите дружества за 6-годишния период над 1 млрд. и 200 млн. лева инвестиции", обобщи Иван Иванов.

Ежегодно се проверява дали заложените от дружествата инвестиции са осъществени в пълен обем. През 2017 г. за неизпълнение на заложените инвестиции, на трите дружества са наложени санкции за общо 33 млн. лв. - 14 млн. на "Енерго Про Мрежи", 11 млн. лв. на "ЕВН България Електроразпределение" и 8 млн. на "ЧЕЗ Разпределение България".

"Това е пример за налагане на ефективен контрол от страна на регулатора. Затова през следващите години електроразпределителните дружества започнаха стриктно да изпълняват инвестиционните си планове, което в крайна сметка е в интерес на потребителите. Независимо от това комисията продължава да извършва контрол и да коригира необходимите приходи на тези дружества, като ги намалява с размера на неизпълнението на инвестициите", подчерта в заключение шефът на КЕВР.