Европейската комисия ще включи санкции върху продажбата на петролни танкери на Русия в предстоящ пакет от санкции в опит да ограничи руските схеми за заобикаляне на горната граница на цените на руския суров петрол и петролни продукти, определена от Г-7.

Това се посочва в дневния анализ за Украйна на Института за изследване на войната (ISW).

На 17 ноември "Ройтерс" съобщи, че предстоящият пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия ще забрани продажбата от Кремъл на танкери за суров петрол и други петролни продукти и ще предвиди договорни клаузи при продажбата на танкери на трети държави, забраняващи препродажбата на танкери на Русия и прехвърлянето на руски суров петрол и петролни продукти, които нарушават ценовия таван на Г-7.

На 14 ноември "Файненшъл таймс" съобщи, че западни представители са заявили, че в момента Русия вероятно продава почти целия си суров петрол на цена, равна или по-висока от 60 долара за барел, определена от Г-7.

Вестник "Файненшъл таймс" допълва, че данните за руския износ на суров петрол сочат, че през октомври Русия е продавала суров петрол на средна цена от около 80 долара за барел.

Само 37 от 134-те плавателни съда, за които се съобщава, че превозват руски петрол, имат застраховка от западни държави, а според съобщенията Русия все повече разчита на остаряващи петролни танкери с неясна собственост, за да изгради "флот в сянка", който да продава суров петрол и петролни продукти над горната граница на цените на Г-7.

Европейският икономически мозъчен тръст Брюгел съобщи на 11 октомври, че до юли 2023 г. над 60% от танкерите, превозващи руски суров петрол, са били застраховани от неизвестна държава на произход, докато в началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна по-малко от 20% от танкерите, превозващи руски суров петрол, са били застраховани от неизвестна държава.

Руското правителство продължава да полага усилия за ограничаване на достъпа на гражданите до интернет и за засилване на контрола си върху руското информационно пространство.

На 17 ноември министър-председателят на Русия Михаил Мишустин подписа указ, с който се разрешава на руската Федерална служба за надзор на съобщенията, информационните технологии и средствата за масова информация (Роскомнадзор) да блокира сайтове, които публикуват информация за методи за заобикаляне на сайтове, блокирани от руското правителство.

Преди това, на 17 октомври, Държавната дума на Русия прие законопроект, който предвижда, че материали от предизборната кампания за президентските избори не могат да бъдат показвани на сайтове, ограничени от Роскомнадзор, а указът от 17 ноември вероятно е отчасти свързан с контрола на руското информационно пространство преди президентските избори през 2024 г.

Руските федерални субекти и държавни служители все по-често внасят и предлагат законопроекти, ограничаващи правата на мигрантите през есента на 2023 г.

Заместник-председателят на Държавната дума на Русия Пьотр Толстой предложи на 14 ноември мярка, която ще ограничи възможностите за работа на мигранти от страни, които не са определили руския език за държавен.

На 15 ноември руската политическа партия "Справедлива Русия - За истината" внесе в Думата три законопроекта, които ще отменят трудовите сертификати за чуждестранни работници, ще изискват руските организации да получават разрешение от руското правителство за наемане на чуждестранни работници и ще изискват чуждестранните работници да придобиват отделно руско разрешително за работа.

Ръководителят на "Справедлива Русия" Сергей Миронов заяви, че тези мерки ще създадат ред и ще гарантират, че правителството "ясно разбира кой се намира на територията на Руската федерация и защо е там".

Няколко руски федерални субекта забраниха на мигрантите да управляват микробуси и таксита, да предлагат кетъринг услуги и да продават алкохол и тютюневи изделия в Русия.

Представител на правителството на Киргизстан призова руското правителство да помогне на киргизстанските мигранти в Русия на фона на неотдавнашните предложения на руски държавни служители за намаляване на възможностите за работа на мигрантите в Русия.

На 17 ноември вицепремиерът на Киргизстан Едил Байсалов се срещна с руския вицепремиер по социалната политика, труда, здравеопазването и пенсионното осигуряване Татяна Голикова и отново подчерта, че е важно Русия да осигури на семействата на киргизстанските граждани, работещи в Русия, задължителна здравна застраховка в съответствие със стандартите на Евразийския икономически съюз.

Байсалов заяви, че това ще спомогне за създаването на благоприятни условия за киргизстанските граждани в Русия. Известни гласове в руското ултранационалистическо информационно пространство реагираха на изявленията на Байсалов, като се оплакаха, че политиката на руското правителство по отношение на мигрантите е твърде снизходителна и че руските държавни служители или не са наясно с проблема, или не искат да го решат.

През нощта на 17 срещу 18 ноември руските сили нанесоха серия от удари с безпилотни самолети срещу Украйна. На 18 ноември украински военни източници съобщиха, че украинската противовъздушна отбрана е свалила 29 от 38 изстреляни от Русия дрона Шахед-131/136 над множество неуточнени области.

Украинското южно оперативно командване съобщи, че руските "Шахед" са поразили обект от енергийната инфраструктура и административна сграда в Одеска област.

Северното оперативно командване на Украйна съобщи, че руските "Шахед" са повредили и инфраструктурни обекти в Черниговска област.

Руски военни блогъри твърдят, че руските сили са нанесли удари по петролна база в Алтестово, Одеска област, по летище Старостянтинов в Хмелницка област и по град Киев, Киевска област.

Съдилищата в Република Дагестан продължават да обвиняват участниците в антисемитските безредици от 29 октомври в дребни административни престъпления, докато избрани руски ултранационалисти призовават за засилен държавен контрол, за да се ограничи предполагаемото разпространение на ислямския екстремизъм в Дагестан.

Съобщава се, че руските власти са повдигнали обвинения на 412 души за нарушаване на различни членове от руския административен кодекс, включително 394 души, обвинени в нарушаване на процедурите за провеждане на събрания, и 18 души, обвинени в организиране на масово събиране на обществени места.

На 17 ноември известен руски военен блогър заяви, че радикален салафитски проповедник е говорил за размириците в Дагестан и твърди, че в Дагестан има над 100 000 поддръжници на салафизма - твърдение, което блогърът отхвърли.

Той твърди също, че радикалните идеолози са станали по-активни в интернет след размириците в Дагестан и че екстремистите се опитват да се възползват от объркването, предизвикано от спонтанността на размириците.

Друг руски блогър добави, че руското правителство трябва да установи строг контрол над Дагестан, за да ограничи бъдещи размирици.