Административният съд обяви за нищожно разрешението на главния архитект на Община Варна от януари 2022 за поставяне на 10 преместваеми обекта на поляната пред „Хоризонт“, съобщават от съдебната инстанция.

Известните на варненци шатри са разположени в два поземлени имота частна държавна собственост, а разрешението за поставянето им, което се оспорва пред съда, е издадено на „Овърсайз Хоризонт“ АД през януари 2022 година.

В мотивите си съдът посочва, че разрешението е издадено при приложение на неправилния закон - Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, вместо по Закона за устройство на територията.

Съдът прави извод, че разрешението е издадено от материално некомпетентен орган и това винаги е основание за прогласяване на неговата нищожност. Съдът приема, че не гл. архитект, а кметът е компетентният орган. В мотивите си съдът посочва, че протестираното Разрешение, издадено от Главния архитект на Община Варна, тогава Виктор Бузев, е издадено при приложение на неправилен закон, а именно Закон за устройството на Черноморското крайбрежие, вместо по правилния - ЗУТ и издадената въз основа на чл. 56, ал. 2 от него Общинска Наредба.

Като основание за нищожност съдът сочи и липсата на съгласие на собственика на земята и пояснява, че „от представените от страните доказателства, не се установи наличието на такава връзка, въпреки дадените от съда указания към главните и заинтересованите страни в производството.“

В мотивите се казва, че доказателства за наличие на правнорегламентирана връзка между държавата, представлявана от Областния управител на област Варна и „Овърсийз Хоризонт“ АД не е представена, като е установено, че няма сключен договор за наем, с който определените места за поставяне на преместваемите обекти (ПО) в двата държавни имота са отдадени под наем.

Съдът посочва, че е безспорно по делото, че целта на разрешението за поставяне на преместваемите обекти в полза на „Овърсийз Хоризонт“ АД е търговска, а не е безвъзмездна за всички жители и посетители на гр. Варна.

Липсва изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемите обекти площ, каквито са изискванията на закона. В резултат, издавайки процесното разрешение главният архитект е надхвърлил правомощията си.

По делото се установи и несъответствие с целта на закона. От доказателствата е видно, че преместваемите обекти са съществували на място преди издаване на разрешението за поставяне. Това означава, че не е спазена легитимната цел на закона преместваемите обекти да се поставят въз основа на валидно правно основание, каквото е законосъобразно издадено разрешение за поставяне, а не обратно – актът да се издаде след поставяне на преместваемите обекти, за да валидира със задна дата тяхното съществуване.

В мотивите си съдът посочва още, че разрешението е издадено в полза на лице, което не разполага с правно основание да иска издаване на акт от категорията на протестирания.

Съдът счита, че издаденото разрешение е нищожно и протестът на Районна прокуратура - Варна, по който е образувано делото, е основателен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.