Дните 6-8 ноември 1920 г. бележат може би една от най-мрачните страници в българската история. Преди 102 години, сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка област, по силата на Ньойския договор от 1919 г., подписан в края на Първата световна война. Географската област Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Като губеща сила във войната, макар и без отстъпени територии в битки, България е принудена да се раздели с изконни свои земи.

Западните български покрайнини (1 545 кв.км), в които попадат 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от т.нар „черна граница“ и остават в пределите на Сърбия. Разделени са къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, разбити са 64 509 човешки съдби. Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на международната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са случайно избрани. Те съвпадат с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 г. в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали.

В памет на мрачното събитие от 1920 г., 8 ноември е обявен за Ден на Западните български покрайнини.

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава "черната граница". Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.

Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Вече над 100 години българите, останали в пределите на Сърбия, се борят за опазване на своя език и български традиции и успяват.