В края на миналата работна седмица министърът на отбраната Тодор Тагарев отправи покана за неформална дискусия към бивши министри на отбраната. На поканата се отзоваха Ангел Найденов, Аню Ангелов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Драгомир Заков и Николай Свинаров. 

По време на срещата те обмениха мнения и оценки по актуални въпроси на отбранителната политика на България в светлината на променената геополитическа обстановка, включително военната агресия на Русия срещу Украйна, кризата в Близкия Изток и нестабилността в Западните Балкани.

Всички присъстващи се обединиха около становището, че безпрецедентните заплахи за сигурността на демократичния свят и неговите съюзи ЕС и НАТО, към които принадлежи и България, налагат ускорено повишаване и усъвършенстване на отбранителните способности. Те бяха единни в мнението, че трябва да се работи още, за да осъзнае българското общество тази належаща потребност. Споделени бяха оценки, че темповете на нарастване на отбранителните способности на България изостават от динамиката на средата на сигурност, като основна причина за това е наследената обществено-политическа апатия към проблемите на войната и мира, довела през годините до недостатъчни национални усилия като човешки и финансов ресурс. 

Съществуващите стратегически и доктринални схващания, според тях, трябва да бъдат актуализирани и надградени в съответствие с националните особености и съюзните изисквания, както и с отчитане на факторите, определящи средата за сигурност и рисковете за мира, сигурността и стабилността.

Основна тема на обсъждане бяха възможностите за преодоляване на недостига на личен състав, ангажирането на по-големи човешки ресурси в отбраната и осигуряване на военновременния резерв. В дискусиите се оформи общо виждане, че не е необходимо възстановяването на задължителната военна служба. Решения следва да се търсят в рамките на съществуващите човешки ресурси, както и чрез рязко подобряване на условията на труд и професионална реализация във Въоръжените сили, чрез поощряване на различни форми на доброволен принос към отбраната. В дебата за човешкия фактор във Въоръжените сили ценен би бил приносът на самите военнослужещи – от строя и от резерва.

Министър Тагарев и неговите предшественици се обединиха и около виждането, че програмите за модернизация и превъоръжаване трябва да бъдат изпълнявани по план и по възможност да бъдат ускорявани, като за целта е необходимо и създаването на адекватен управленски капацитет. Тези програми създават потенциални възможности за индустриално сътрудничество, които трябва активно да бъдат реализирани в полза на българската икономика.

Специално бяха обсъдени потребностите на националната отбрана и съюзните ни задължения, включително в контекста на развитието на капацитета на България като страна-домакин, както и на националната и регионалната инфраструктура.

Една от важните теми бе финансирането на отбраната. Очевидна е необходимостта от търсене на още по-широка подкрепа сред обществото за увеличаване и засилване на националните отбранителни способности, подкрепено с адекватно финансиране. Два процента от БВП са минималното равнище на разходи за постигане и развитие на необходимите отбранителни способности, за гарантиране на сигурността, суверенитета и териториалната цялост на България, както и за адекватен принос в колективната отбрана на НАТО. 

Уроците на историята ни учат, че защитата на националните интереси винаги е сплотявала българското общество. В този контекст, участниците в срещата бяха единодушни, че модернизацията на Въоръжените сили, ускореното постигане на адекватни отбранителни способности и повишаването на стандарта на живот на хората в армията не трябва да бъдат обект или тема на политическо противопоставяне или преследване на тесногръди партийни интереси. Подобни действия подкопават националната сигурност и биха задълбочили още повече разделенията в българското общество във вреда на интересите на сигурността на България.