Очаква се икономиката на България значително да забави темпа си на растеж през настоящата година - до 1,4 на сто, в съзвучие с продължаващото охлаждане на икономиката на еврозоната. Растежът дори може да бъде допълнително потиснат, ако София не успее да изпълни основните етапи на реформи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, което би довело до допълнителни забавяния на предстоящите траншове.

Това пише в най-новия доклад на Световната банка, цитиран от БТА, който е озаглавен "Забавяне на растежа, нарастващи рискове" и разглежда икономическите перспективи за страните в Европа и Централна Азия.

В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската икономика тази година ще нарасне малко повече - с 1,5 на сто.

Инфлацията у нас ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г. Това би изложило на риск официалната цел за присъединяване на страната ни към еврозоната през 2025 г., посочват експертите на Световната банка.

Годишният ръст на потребителските цени у нас ще бъде 9,8 на сто през 2023 г., като догодина ще отслабне до 5,6 на сто, след което и до 4,2 на сто през 2025 г., според оценките на международната институция.

Целта на правителството за фискален дефицит от 3 на сто за настоящата година е постижима, но може да бъде за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи. Това би могло да навреди на перспективите за растеж в бъдеще, алармират авторите на доклада.

Предвижда се балансът по текущата сметка на България да премине към лек излишък през периода 2023-2025 г. заради очакваната низходяща корекция при цените на ключови вносни суровини и увеличаването на нетния износ на услуги от страната.

Като се има предвид забавянето на растежа и потенциално устойчивата инфлация, бедността (използвайки линията на бедност от 6,85 долара на ден) се очаква да продължи бавно да намалява, достигайки 3,5 процента през 2023 г., колкото бе прогнозирано и през пролетния доклад на Световната банка.

Данните от доклада сочат още, че през 2023 г. българският износ ще намалее с 2,7 на сто на годишна база, след като през 2022 г. скочи с 8,3 на сто. През идните 2024 и 2025 г. обаче се очаква възстановяване на износа, като се предвижда той да нарасне съответно с 5,7 и 6,6 на сто.

Износът на български стоки и услуги за ЕС е намалял с над 5 на сто през първата половина на тази година на годишна основа, отразявайки и спад със 7,8 на сто в износа за еврозоната, която е дестинация за почти 45 процента от българския износ, констатират експертите на Световната банка.

Вносът в страната ни ще намалее с 3 на сто тази година, след което ще се повиши с 6,5 и 7,8 на сто през следващите две години, сочат още оценките на Световната банка.

Също така се очаква нетният приток на преки чуждестранни инвестиции, изразен като процент от брутния вътрешен продукт на страната, да бъде 1,8 на сто през настоящата година, 2,6 на сто през идната година и 2,9 на сто през 2025 г.

През 2023 г. бюджетните приходи трябва да достигнат 39,5 на сто от БВП на България, сочат още прогнозите на Световната банка. През следващите две години те ще растат, до 40,6 на сто от БВП през 2024 г., както и до 41,3 на сто от БВП през 2025 г.

Предвижда се още държавният дълг, изразен като процент от БВП, да спадне до 22,5 на сто през 2023 г., след което да се повиши до 22,7 на сто догодина и да намалее до 22,1 на сто през 2025 г.

В доклада на Световната банка България е включена към региона на Централна Европа, където намират още място и Хърватия, Полша и Румъния. На много места в Централна Европа импулсът за икономически растеж се забави през първата половина на годината, посочват експертите.

Банката очаква четирите страни от региона да отбележат икономически растеж с общо 1,1 на сто през тази година. За 2024 г. икономическият ръст ще се увеличи до 2,9 на сто, а за 2025 г. – до 3,5 на сто. В пролетния доклад на Световната банка бе заложен по-нисък растеж за региона тази година – с 0,9 на сто. За 2024 г. оценките са без промяна спрямо пролетните прогнози, а за 2025 г. е ревизирана нагоре с 0,1 процентен пункт.