На 19 юли се навършват 106 години от рождението на пилота герой капитан Димитър Списаревски, спасил цяла София през 1943 г., като съзнателно жертвал живота си заради хората.

Понякога изминалите събития, губят своите очертания и сила. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни съдба. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят как се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв герой за всички българи е Кап. Димитър Списаревски, пилотът, който с героичния си подвиг спасява София.

Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 изтребителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 г. формация от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и последен въздушен бой.

Попаднал в бомбардировъчна група на противника, той директно атакува нейния водач и се врязва в американски Б-24 „Либърейтър“ като извършва първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От силния удар огромният четиримоторен бомбардировач се разпада на три части и заедно с изтребителя Ме-109 „Стрела“ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.

За изключителната си смелост и героизъм посмъртно е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас и повишен в чин капитан (1944), а през 1992 г. – в чин полковник.

В постоянната експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.

Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, припомнят от Националния военноисторическия музей.

Завършва въздушния взвод на Военното училище в София (1938) и специализира висш пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като пилот в 6-и изтребителен полк (1939), командир на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния учебен полк (1942) и ротен командир в Школата за младши технически персонал в Карлово (1943).