Отбелязваме 173 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”.

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.

Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.